Но тайната й карта все още не беше план за бягство. Според друго основно правило, което непрекъсната повтаряше на своите слушатели, жертвите на отвличане не бива да правят опит за бягство, преди да изготвят солидна стратегия и да бъдат напълно екипирани за оцеляване в трудна и непозната обстановка. Според нея това беше крайна мярка, която почти винаги завършваше с катастрофа — смърт или повторно залавяне, включващо жестоки наказания и отнемане на най-малките привилегии, които отвлеченият е имал преди това. Същевременно обаче тя беше твърдо решена да научи колкото се може повече за онова, което я заобикаляше.
Единственият начин за приблизително отмерване на времето беше да наднича през прозореца на определени интервали и да засича положението на слънцето над джунглата. От неговото движение определи, че стаята й гледа на запад. Някъде в късния следобед вратата щракна и в апартамента се появиха Консуела и Пресентасион с таблички в ръце, върху които имаше кафе и дребни сладки. И двете изглеждаха готови да задоволят всяко нейно желание.
Това я накара да усети още по-силно странното положение, в което се намираше. Въпреки езиковата бариера тя успя да внуши на по-възрастната бразилка, че би желала да носи обикновени дрехи. Консуела реагира колебливо и доста смутено, но само час по-късно дрехите пристигнаха — две старателно изгладени тениски, долнище на анцуг и чифт маратонки.
Брук имаше интерес да се сближи с Консуела и дъщеря й. Първо, защото най-ценната придобивка за всеки заложник е приятелско лице сред похитителите, и второ, заради очевидния факт, че двете жени нямаха нищо общо с лошите. Съвсем ясно личеше, че те се страхуват от своя работодател почти толкова, колкото се страхуваше самата тя.
Същевременно продължаваше да бъде озадачена от начина, по който я гледаха. Нещо като страхопочитание, примесено с открито обожание — чувства, които тихо разменените реплики на португалски помежду им потвърждаваха още повече. Още два пъти успя да долови думата „Алисия“, но когато пак ги попита коя е Алисия, жените отговориха единствено с мълчание и свенливи погледи.
Останала отново сама, Брук надникна през процепа на прозореца. Почти веднага забеляза фигура, която й беше позната — тази на пазача с отвратително вонящите пури. Опрял гръб на стената в съседство на караулното, той се готвеше да запали една от тях. Ръката му потъна в джобчето на ризата и излезе от там с недопушен фас и запалка. Миг по-късно над главата му се изви облаче синкав дим. Брук го гледа известно време, после се отдръпна от прозореца и започна серия от физически упражнения — лицеви опори, коремни преси и бягане на място. Въпреки че се намираше под ключ, тя беше твърдо решена да съхрани добрата си физическа форма.
Слънцето вече беше поело пътя си на запад, когато Консуела и Пресентасион отново се появиха в стаята и се заеха с тоалета й. А тя бързо разбра, че й предстои нова среща с господаря на имението.
— О, не! — простена Брук, зърнала роклята в ръцете на Консуела.
Беше фина и скъпа като предишната, но тъмнозелена. Разбира се, в комплект със сандали на висок ток в подходящ цвят. Успяла да преглътне възраженията си, тя се затвори в банята и покорно се преоблече. Какъв е смисълът да протестира? Жените я посрещнаха с усмивки и одобрителни погледи, а след това се оттеглиха.
Секунди по-късно вратата отново се отвори и на прага се изправиха двама униформени пазачи. Трудно беше да се каже кой от тях изглежда по-застрашително — здравенякът със зализана назад черна коса, прибрана на конска опашка, или кльощавият му колега с наполовина липсващо дясно ухо.
— Този път сте само двама, а? — остро подхвърли тя. — Това все пак е напредък. Не е ли по-лесно просто да ми дадете ключ за тази врата?
Мъжете мълчаливо й направиха знак да ги последва. По коридора, надолу по стълбите и през лабиринт от коридори, които виждаше за пръв път.
— По-бавно, ако обичате — оплака се Брук. — Трудно ми е да ходя с тези неща на краката.
Придружителите й забавиха крачка, макар че не стана ясно дали разбраха какво им казва. Това й даде възможност да запамети пътя, който след това щеше да прибави към импровизираната си карта.
Вкараха я в стая с огромни размери и затвориха вратата зад гърба й. Стените бяха украсени с маслени платна и огромни огледала с позлатени рамки. Кристален полилей осветяваше правоъгълна маса за хранене, покрита с фина копринена покривка и отрупана с изящни съдове и сребърни прибори.