— След като настояваш — отстъпи тя, извади гривната от кутийката и я нахлузи на китката си.
— Перфектно, точно както предполагах — доволно кимна Серато. — А сега и огърлицата.
Брук знаеше, че няма как да откаже.
— Първо да си сваля това — отвърна тя и разкопча златното синджирче, което й беше подарък от Бен. После неохотно извади тежката и студена огърлица и я сложи на шията си, но не успя да се справи с клипса.
— Позволи на мен — рече Серато, стана и се изправи зад гърба й. Тя усети деликатното докосване на пръстите му. — Ето, готово. С нея си наистина прекрасна.
Тя успя да се види в едно от огледалата с позлатени рамки. И Серато зад себе си, отстъпил крачка назад. Зяпаше я така, сякаш беше музеен експонат. Ръцете му докоснаха раменете й и тя се отдръпна.
— Имаш толкова хубави черти — промълви той, наблюдавайки я в огледалото. — Но ще бъдат още по-хубави, ако вдигнеш косата си нагоре. Ето така…
— Кажи ми какво става, моля те — прошепна Брук. — Защо съм тук?
— Ще разбереш, когато му дойде времето — отвърна Серато и се върна на мястото си. — Между другото, искам да те помоля за нещо… — В ръката му се появи малък плик, който извади от джоба на блейзъра си. — Това ли е човекът, за когото спомена? Маршъл, или както там му беше името?
Брук веднага позна Бен на малката снимка, която Серато протегна към нея. Беше го щракнала миналата пролет в „Льо Вал“. Не можа да я изхвърли дори когато стана ясно, че в отношенията им настъпи окончателен разрив. А Серато я беше намерил в чантата й.
Той чакаше отговор с особен блясък в очите. А тя изведнъж разбра какво изразява лицето му. Беше лице на ревнив любовник. Сърцето й изстина при мисълта какво ще се случи, ако му каже истината.
— Този е никой — преднамерено небрежно отвърна тя.
Очите на Серато дълго изследваха лицето й.
— Сигурна ли си? — попита той и махна към златното синджирче в ръцете й. — Не е ли мъжът, който ти подари това?
— Забрави — поклати глава Брук. — Той не е важен.
— Радвам се да го чуя. А има ли някой друг, който е… важен в живота ти?
— Не, няма — тръсна глава тя.
След още един изпитателен поглед Серато се усмихна, очевидно стигнал до заключението, че чува истината.
— Какво ще кажеш за глътка вино?
— Съвсем мъничко — кимна тя и му поднесе чашата си. Не й харесваше да играе неговата игра, но се нуждаеше от нещо за успокоение на опънатите си нерви.
— Трябва и да хапнеш нещо — промърмори той и започна да маже пастет върху една препечена филийка. — Не искаме да станеш прекалено слаба, нали?
Защото няма да ми стават роклите от шибаната ти колекция, безгласно отвърна Брук, въпреки че много й се искаше да изкрещи тези думи в лицето му. Няколко секунди по-късно неохотно протегна ръка и към платото с ордьоврите.
— Вкусно е, нали?
— По-добро от храната, която получавах в предишния си затвор — мрачно отвърна тя.
— Харесвам чувството ти за хумор.
Серато разклати звънчето до себе си и прислужниците се появиха да разчистят масата и да поднесат основното блюдо и още вино. След това сякаш се разтопиха във въздуха и изчезнаха. Домакинът повдигна капака на сребърния поднос и вдъхна ароматната пара.
— Сьомга, накисната в шери, с масло и сос от магданоз — промълви с благоговение той. — Много добре върви със задушените картофки и връхчетата аспарагус на пара.
— Трябва да ми дадеш рецептата.
— Позволи ми да ти сервирам — каза той и вдигна сребристо парче риба.
— Ядох достатъчно — отклони ръката му тя. — Сега бих искала да се оттегля.
— Обратно в стаята ти?
— Не. Искам да се върна в родината си. У дома. При приятелите, които твоите гангстери все още не са убили. Към предишния си живот, който, в случай че не си забелязал, беше грубо прекъснат.
— Сега животът ти е тук, с мен — промълви след дълга пауза Серато. — Така трябва да бъде.
Думите му я шибнаха като силни плесници. Прозвучаха толкова абсурдно, че за малко не избухна в смях.
— Моля?!
— Много скоро ще забравиш предишния си живот — отвърна Серато и внимателно сложи парче сьомга в чинията си. — Можеш да ми повярваш, че при всички случаи ще мога да ти предложа един далеч по-добър живот. Имам планове за нас. Толкова много неща можем да направим заедно. А когато плановете ми бъдат реализирани, целият свят ще бъде в краката ни. — Ръката му посегна към купата със зеленчуците.