Тя излезе от стаята и се затича по коридора в обратна посока на тази, в която бяха изчезнали пазачите. Оглеждаше се наляво-надясно, търсейки някакъв изход. Мраморните плочи студенееха под босите й крака. Идеята за бягство — без обувки и облечена в тези дрехи, абсолютно беззащитна и загубена, вече й се струваше безумна. Тя противоречеше на всичко, което беше учила и преподавала. Но в момента подготовката и познанията не й вършеха никаква работа. Защото не беше обикновена заложница. И защото този Рамон Серато, който и да бе той, със сигурност не се държеше като нормален похитител.
Алисия. Нима Серато наистина вярваше, че тя е Алисия? Беше й много трудно да осмисли това, което й се случваше. Вече почти предпочиташе да бъде отвлечена за откуп и да бъде заключена в някоя мрачна дупка, окована и с качулка на главата. Всичко беше по-добро от това налудничаво и фетишизирано робство. Трябваше да се махне от тук!
Врати. Още врати. Точеха се от двете й страни в безкрайна редица. Тя продължаваше да тича, леко повдигнала роклята. Не виждаше нищо, което да прилича на изход. А ако имаше такъв, той най-вероятно беше охраняван от куп въоръжени мъже. Никога досега не беше попадала в толкова огромна къща. При мисълта, че Серато може да се върне в трапезарията и да открие, че тя не е там, започна да изпада в паника. Цяла армия от хора щеше да тръгне да я търси и със сигурност щеше да я открие.
Кос поглед към един от прозорците я информира, че навън вече беше нощ. Тази част от къщата беше значително по-семпла, вероятно предназначена за персонала. Осветлението идваше от обикновени крушки, стените бяха голи, а подът беше покрит с грапав цимент, който нараняваше босите й крака. Изскочи иззад поредния ъгъл и светкавично се шмугна в някаква ниша, тъй като от една двойна врата няколко метра по-нататък се появиха двама мъже с престилки. Помещението зад нея явно беше кухня, но от задушливата миризма на мас, пържен боб и подлютен доматен сос можеше да заключи, че тя обслужва персонала и няма нищо общо с изтънчения гастрономически вкус на собственика.
Затаила дъх, Брук изчака готвачите да се отдалечат и продължи напред.
Вече беше напълно дезориентирана и усещаше как я обхваща паника. Коридорът, по който се придвижваше, ставаше все по-тесен и сякаш не водеше никъде. Закова се на място миг преди да се обърне и да хукне по обратния път.
Беше чула нещо. После го чу отново. Женски глас, не много далече. Тя наклони глава и се ослуша с нарастваща тревога. Не, гласовете бяха два. И двата женски. Крещяха от ужас.
Брук предпазливо се промъкна напред, питайки се откъде идват ужасните звуци. Спря пред някаква врата, поколеба се за миг, после я бутна. Озова се в някакво перално помещение. Край едната стена имаше дълга редица големи перални машини, а срещу тях се издигаше купчина кошници за мръсно пране. Над машините, близо до тавана, имаше малко прозорче, зацапано с мръсотия и покрито с паяжини. Едва сега Брук си даде сметка, че се намира в някакво мазе под нивото на сградата.
Опитът за бягство беше забравен. В момента се интересуваше единствено от протяжните викове, които долитаха именно от мръсното прозорче. Макар и силно зацапано, то пропускаше част от ярката светлина, идваща от другата страна. Сякаш някой беше включил мощен прожектор.
Повдигнала още по-нагоре скъпата рокля, тя успя да се покатери на една от пералните машини, която се намираше под прозорчето. Первазът се оказа на двайсетина сантиметра над главата й. Тя се хвана с две ръце за него и бавно се набра нагоре. Краката й задраскаха по стената, но в крайна сметка брадичката й се опря в перваза. Брук напрегна очи да види какво се случва зад мръсното стъкло.
Прозорчето се оказа на няколко сантиметра над земята. Гледаше към циментирано вътрешно дворче, около десет квадратни метра, оградено от високи бели стени и ярко осветено от прожекторите. В него имаше шестима мъже, единият от които се намираше на сантиметри от Брук. Краката му в униформен панталон скриваха част от гледката, но въпреки това тя можеше да види какво се случва.
В далечния край на двора стояха двамата пазачи, които я бяха извели от апартамента. Мускулестият с конската опашка и колегата му с увреденото ухо дърпаха и блъскаха в стената бразилските й камериерки. Пресентасион се беше вкопчила в майка си и надаваше истерични писъци. Мъжът с конската опашка успя да я изтръгне от ръцете на майка й, която изпищя отчаяно. Пресентасион се просна на голия цимент.