Брук понечи да извика: „Спрете, оставете ги на мира!“, след което осъзна, че не може да направи нищо друго, освен да наблюдава с нарастващ ужас това, което предстоеше да се случи.
Пред очите й изплува фигурата на висок мъж, облечен в кремав костюм. Беше с гръб към прозорчето, но Брук вече го познаваше достатъчно добре. Серато се насочи към двете жени, невъзмутим и спокоен. Консуела се изтръгна от ръцете на пазача и се хвърли в краката му с обляно в сълзи лице. Започна да се моли на родния си португалски, а Брук този път разбираше всяка дума, която излиташе от устата й.
— Не наранявайте детето ми, моля ви! Кълна се, че аз съм виновна! Накажете мен, но не и моето момиченце! Моля ви, моля ви!
Отговорът на Серато беше твърде тих, за да бъде доловен през стъклото. Но Брук го разбра и без да го чуе. Той поклати глава, отблъсна с крак ридаещата майка и направи три бавни стъпки назад. После протегна ръка. Един от униформените пазачи разкопча кобура си и му подаде автоматичен пистолет. Без да бърза, Серато провери пълнителя и насочи оръжието към Консуела.
Пресентасион издаде протяжен нечовешки вик. Брук също понечи да изкрещи. Тоя тип се готвеше да ликвидира камериерките бразилки по същия начин, по който беше отнел живота на Сам и нейния работодател. И нищо не можеше да го спре.
Изстрелът отекна в ограденото пространство с гръмотевична сила. Тялото на Консуела конвулсивно потръпна и се претърколи на една страна. По бялата стена се появиха кървави пръски. След това Серато обърна пистолета към Пресентасион. Гангстерът с конската опашка побърза да освободи пищящото момиче от хватката си. Тя нямаше къде да избяга, но въпреки това отчаяно хукна към далечната стена. Пистолетът в ръката на Серато изтрещя крачка преди да я достигне.
Куршумът попадна в гърба й. Тя се просна по очи с разперени ръце и крака. Брук вцепенено гледаше как младото момиче се повлече по бетонната настилка. Серато спокойно я настигна и натисна спусъка за втори път. Куршумът попадна в тила на Пресентасион, която престана да мърда.
Серато върна оръжието на собственика му.
— Изхвърлете телата някъде в джунглата — заповяда на испански той.
Брук чу думите му съвсем ясно въпреки плътно затвореното прозорче. Сърцето блъскаше в гърдите й с болезнена сила. Беше като вцепенена, почти не усещаше болката, която пронизваше вкопчените й в перваза пръсти.
Серато обърна гръб на убитите жени и започна да се отдалечава. Изражението на лицето му беше абсолютно непроницаемо. Брук забеляза капчиците кръв, които бяха опръскали светлия му костюм. Той извади кърпичката си да ги избърше, цъкна гневно с език и изчезна от погледа й. Последваха го всички присъстващи с изключение на двама души, които останаха да се погрижат за труповете.
Брук усети, че й се повдига, и побърза да се спусне на пода. Беше съвсем наясно, че ако Серато не я завари в трапезарията, горските хищници ще получат възможност да пируват и с трети женски труп.
Довлече се до вратата, отвори я и хукна в посоката, от която беше дошла. Беше истинско чудо, че не срещна никого. Още по-голямо чудо беше фактът, че намери трапезарията, без да се изгуби в лабиринта от коридори и пасажи. Отвори вратата със сърце в гърлото. Очакваше да види Серато, който я чака с пистолет в ръка. Но трапезарията беше празна. Брук побърза да заеме мястото си на масата, а след това направи опит да спре треперенето на ръцете си.
Серато се появи няколко минути по-късно. Беше сменил кремавия костюм с широк панталон и тъмносин блейзър.
— Надявам се да ми простиш за грубото прекъсване на вечерята — подхвърли с усмивка той. — Внезапно си спомних за една задача, която не търпеше отлагане. Дори твоето присъствие не можеше да ме спре. — Погледна надолу и усмивката се превърна във въпросително вдигнати вежди. — Събула си обувките?
Брук отдавна беше забравила за захвърлените под масата сандали.
— Малко ми стягат — светкавично намери отговора тя. С удоволствие установи, че гласът й дори не трепна.
— Няма значение — отвърна той. — Ще ти поръчам нови, които със сигурност няма да стягат. А сега ще ядем, нали?
29
Адресът върху откъснатата страница от бележника на Форсайт се намираше в Гранада, Андалусия, дълбоко в южната част на Испания. Бен го откри на картата и призна, че Бътлър е имал всички основания да нарече отшелник човека на име Хуан Фернандо Кабеза. Историкът беше избрал за свой дом едно място високо в планината Сиера Невада, на солидно разстояние източно от град Гранада и притежаващо всички качества да бъде наречено един от най-затънтените краища на Европа. Името му все още фигурираше в уебсайта на бившия му университет, придружено от кратко описание на различни научни постижения, публикации и награди. Кабеза беше роден през 1966 г., а от снимката, публикувана в сайта, гледаше сериозен мъж с остри черти и необичайна за испанец руса коса и сини очи. За Бен не беше трудно да го запомни.