Сър Роджър се обърна да погледне снимката на екрана.
— Давам си сметка, че след четиристотин и двайсет години на дъното това, което виждате, не изглежда особено добре — усмихна се той. — Но благодарение на уникалната 3D технология за сканиране, разработена от компютърните инженери на „Нептун“, вече сме в състояние да възстановим до последния детайл този прекрасен и някога могъщ боен кораб. Дами и господа, предлагам ви да видите „Санта Тереза“ такава, каквото е била някога.
В залата се разнесе одобрителен шепот при вида на компютърната реконструкция на древния плавателен съд, появил се в целия си блясък. Ослепително белите разперени платна на фона на синия океан, величественият повдигнат нос, порещ вълните, отблясъците на слънчевите лъчи по десетките бронзови оръдия, надничащи от страничните бордове, пъргавите фигури на моряците, които се катерят по мачтите, строените в линия тежковъоръжени войници на борда. Гледката беше толкова впечатляваща, че дори Брук вдигна вежди.
Амал продължаваше да седи с гръб към залата.
— Горд съм да обявя, че откриването на „Санта Тереза“ се оказа един от най-успешните проекти на „Нептун Марийн Експлорейшън“ — добави с широка усмивка Форсайт. — Това изключително постижение нямаше да бъде възможно без всеотдайността, решителността и усърдието на нашите служители. Едва ли някой ще оспори твърдението ми, че най-голям принос за този невероятен успех има ръководителят на нашия водолазен екип. Той е с нас още от самото основаване на компанията през хиляда деветстотин деветдесет и четвърта година и аз съм горд да го наричам свой приятел. Дами и господа, представям ви господин Саймън Бътлър!
Публиката посрещна с аплодисменти стройния мъж с пясъчноруса коса, който се качи на сцената и се насочи към трибуната. Форсайт го потупа по рамото и направи крачка встрани, за да му отстъпи микрофона.
В момента, в който стихнаха аплодисментите, стана ясно, че Бътлър е далече от непринудеността на сър Роджър по отношение на публичните контакти. Зачервен и видимо притеснен, той започна да сипе благодарности към безброй хора, опитвайки се да вкара в две минути максимален брой имена на свои колеги от водолазния отряд. Публиката бързо се отегчи, глъчката в залата се усили. Бътлър въздъхна облекчено, когато сър Роджър се върна на подиума.
Още с първите си думи Форсайт успя да пробуди интереса на присъстващите.
— Когато тръгва на бой срещу Англия, испанският крал Филип Втори изрича следните знаменателни слова: Ние знаем, че рискуваме, като изпращаме през Ламанша толкова голяма флота без сигурно пристанище срещу зимните бури, но… се надяваме, че Бог ще ни даде хубаво време, защото правим това единствено за прослава на името Му. — На лицето му се появи мрачна усмивка. — За съжаление на краля и може би за късмет на Англия, нещата не се развиват по този начин. Бягството на разбитата Армада се осъществява при най-ужасните възможни атмосферни условия, на които е способна майката природа. С подобни условия се сблъска дори опитният личен състав на „Нептун Марийн Експлорейшън“, разполагащ с ултрамодерни технологии и най-добрите експерти в света. При изваждането и възстановяването на това изключително съкровище за човечеството трябваше да се справим с наистина ужасяващи условия и да преодолеем огромни трудности. През есента и зимата нашият специализиран кораб „Трайдънт“ беше връхлетян от същите бури и урагани, които са довършили испанската флота преди толкова векове.
— Това е вярно — прошепна Сам в ухото на Брук. — Няма да повярваш каква морска болест ме друсаше през цялото време!
— Ние изпитахме на гърба си огромната мощ на природата, запратила „Санта Тереза“ срещу скалите на остров Тори и причинила смъртта на всичките шестстотин моряци на борда, като ги погребала в общ подводен гроб. — Форсайт направи малка пауза, след което продължи: — Но благодарение на героичните усилия на целия ни екип в борбата с природните стихии днес можем да разкрием пред света мащабите и значението на съкровищата, скрити в този разрушен и забравен кораб.
— Великолепен оратор, нали? — прошепна Сам.
— Малко цветист за моя вкус, но наистина се изразява добре — кимна Брук.
Форсайт махна към завесата вляво от подиума, която сякаш с магическа пръчка се оттегли встрани и разкри пространството зад нея. Това беше дългоочакваният миг за гостите, които започнаха да се блъскат напред и да говорят на висок глас. Нямаха търпение да зърнат богатия улов на „Нептун Марийн Експлорейшън“.