— Къде е Кабеза? — решително добави Бен, макар да не беше сигурен, че иска да чуе отговора.
Много бавно и внимателно мъжът изхвърли празния пълнител и го замени с нов. Разнесе се остро изщракване, прикладът опря в рамото му.
Бен въздъхна. Нима беше стигнал чак до тук, за да бъде разстрелян? Не можеше да направи нищо. Помисли си за Брук и наведе глава. Нападателят се прицели. Личеше си, че изпитва удоволствие от решителния момент. После се разнесе остро пропукване и ледът под краката му се раздвижи. Бен също го усети. Повърхността на езерото около снегомобила изведнъж се покри със синкавосиви пукнатини.
Тежестта на машината се оказа прекалено голяма.
Стрелецът отмести очи от мерника и с ужас погледна разширяващия се кръг нестабилен лед около себе си. Твърде късно. Разнесе се смразяващ тътен, наподобяващ грохота на далечен изстрел. Предницата на снегомобила рязко се вдигна нагоре. Секунда по-късно се люшна назад и цялата машина изчезна под водата. Стрелецът се олюля, захвърли пушката и направи опит да скочи на солидната плоча лед в близост до себе си. Но беше твърде бавен. Извика ужасено, размаха ръце и се пльосна във водата. Викът се превърна в гъргорене, главата му се скри под повърхността.
Преди години Бен беше загубил близък приятел при съвсем същите обстоятелства и много добре знаеше какво ще последва. Оливър беше застигнат от ужасната смърт едва на няколко крачки от него. Сега обаче се чувстваше длъжен да помогне на врага си.
Насочи се към дупката въпреки опасното пропукване на леда под краката му. За момент реши, че мъжът вече е потънал, скован от изключително ниската температура на водата. Но после видя как пръстите му се вкопчват в назъбения ръб на крачка от него, правейки отчаяни усилия да попречат на подводното течение да отнесе тялото му.
Бен се отпусна на колене и потопи ръце в ледената вода. Хвана непознатия за китките и с всички сили го задърпа. Около дупката се появиха нови пукнатини, заплашващи да натрошат малката плоча. Главата на мъжа изскочи на повърхността. Той задавено кашляше и плюеше. Легнал по корем, Бен протегна ръце и започна да го издърпва от дупката. След няколко секунди вече го теглеше към брега. Пукнатините бързо се разширяваха. Плочата, върху която стоеше само преди миг, изведнъж се пропука и изчезна.
Нямаше представа кой е този човек, толкова упорит, колкото и безскрупулен. Продължаваше да се бори като попаднал в капан звяр дори когато Бен започна да го влачи към брега. Но шокът от падането в ледената вода беше твърде силен. Съпротивата му отслабна. Очевидно не осъзнаваше, че автоматът още виси на врата му. Бен го завлече до брега, притисна го и побърза да откачи оръжието и да го захвърли в снега.
— Спри — задъхано рече той. — Престани!
Преследвачът му не беше готов да спре. Стисна юмруци и замахна. Бен успя да блокира първия удар, но вторият го улучи в скулата. Пред очите му затанцуваха звезди. Без да се колебае повече, той заби юмрук в лицето на противника си. От носа на мъжа рукна кръв, която се стече надолу към устните и брадичката.
— Къде е тя? — изкрещя извън себе си Бен и вдигна окървавения си юмрук за нов удар. Но се овладя и спря. — Къде е тя? — повтори той.
Мъжът премигна и изплю кръвта от устата си. На лицето му беше изписана странна смесица от недоумение и животинска омраза.
Бен грабна карабината. Беше готова за стрелба, със свален предпазител. Заби дулото под брадичката на мъжа, принуждавайки го да вдигне глава. Отлично знаеше, че спусъкът на зиг 553 се задейства при натиск от около четири килограма. В момента пръстът му оказваше някъде към три. Усещаше как обира луфта. Всеки момент мозъкът на врага щеше да се разпилее в снега. Изглеждаше толкова лесно.
— Или ще ми кажеш какво си направил с нея, или умираш! — дрезгаво изръмжа той.
Непознатият изплю нова порция кръв. В очите му се появи упорит блясък. Лицето му беше сковано от студа, цялото му тяло трепереше. Гласът му прозвуча почти неразбираемо, но думите, които изрече, бяха достатъчно ясни.
— Тогава ме убий, мръснико! А след това иди при гадния си шеф и му кажи, че аз гръмнах кучката! Аз, Нико Рамирес!
32
Бен се сви. Умът му блокира.
— Какво каза? — изрева той. — Кого си застрелял?