Скат, помисли си Бен, докато в главата му изплуваха някои асоциации.
— Роджър Форсайт е бил отровен с една много рядка отрова — рече на глас той. — Отрова от скат, произходът й е от Южна Америка.
— Това е запазената марка на Серато — кимна Нико. — Според някои слухове той държи в имението си в Богота цял басейн със скатове, от които извлича отровата. С нея убива само по-специалните си врагове. Обикновените просто ги коли… — Колумбиецът наведе глава и затвори очи. — Като моите малки Даниела и Карлос…
— Децата ти? — погледна го Бен.
Нико с мъка преглътна.
— Да, прекрасните ми деца. Серато ги закла заради мен. Защото аз бях първото ченге, което имаше достатъчно кураж да го преследва докрай. Не успях да го спипам, разбира се. Но някой ден и това ще стане. Не ми пука дали това ще отнеме остатъка от живота ми. Ще го спипам!
— Вендета, значи — разбра Бен.
— Никой на този свят не заслужава да умре повече от Серато. Ако видиш какво е извършил през живота си, ти също би пожелал смъртта му. Особено това, което прави с жените… Сякаш ги мрази с цялата си душа. — Нико отвратено поклати глава. — В Богота имаше един наркодилър на име Фелисиано Бетанкур. Готин пич, любимец на жените. Но преди време допуснал грешката да навлезе в териториите на Серато. Измъкнали го посред нощ от дома му заедно с приятелката му. По-късно установихме, че била келнерка в ресторанта, където вечерял. Искам да кажа, че Бетанкур си беше боклук, но момичето не е имало нищо общо с каквото и да било. Но това не попречи на Серато да заповяда на главорезите си да обработят лицето й с оксижен. След това я изнасилили. Поне двайсет човека. На другия ден открихме тялото й в река Богота.
Главата на Бен клюмна, стана му лошо. Нима наистина Брук бе попаднала в ръцете на подобен звяр?
— Другите бяха съпруги или дъщери на враговете му — продължи Нико. — Една от тези нещастници била окачена на кука в някакъв склад, а след това одрана жива. Друга заповядал да натикат във варел и…
— Добре, достатъчно — вдигна ръка Бен. — Получих представа.
— Нищо подобно няма да се случи с твоята жена — успокои го Нико. — Няма начин.
Тези думи бяха като балсам за изтерзаната душа на Бен, но той не пропусна да отбележи нещо странно в интонацията на колумбиеца.
— Какво искаш да кажеш? — вдигна глава той.
— Означава, че е жива, човече — отвърна Нико. — Знам го със сигурност.
Бен подскочи, сякаш ударен от електрически ток.
— Откъде знаеш? — извика той и сграбчи колумбиеца за ръката. — Как? Защо?
— Знам, защото отдавна вече нямам свой живот — отвърна Нико. — В продължение на три години като ченге и още седем след като напуснах, животът ми се нарича Рамон Серато. Зарязах всичко. Единствената ми цел е да знам всичко, свързано с него. Знам защо е ликвидирал онзи англичанин Форсайт и какво е взел от него. Знам и какво иска от…
— От Брук? — извика Бен. — Трябва да ми кажеш!
— Не може да се обясни толкова лесно — поклати глава Нико. — За да разбереш за какво става въпрос, ще ти трябва нещо повече от думи, човече.
— Покажи ми!
— Трябва ми джиесем. Моят е пълен с вода.
Без никакво колебание Бен извади своя и му го подаде. Нико влезе в интернет и започна да набира нещо на клавиатурата.
— Ето, можеш да погледнеш — доволно обяви той и му подаде обратно телефона.
Бен нетърпеливо го грабна, а след това изведнъж замръзна. В очите му се появи дълбоко недоумение.
Снимката беше на жена. Изправена до някакъв басейн, с предизвикателен поглед, отправен към камерата. Кестенявата й коса беше позлатена от прекрасния тропически залез. Оскъдният зелен бански беше в тон с очите й, мокър и плътно залепнал за малкото части от тялото, които прикриваше.
Бен примигна. Не, това не можеше да бъде истина! Но беше. От екрана го гледаше Брук.
34
— Много хубава жена, нали? — подхвърли с копнеж Нико.
Бен започна да натиска миниатюрните клавиши, за да увеличи образа, но снимката бързо изгуби резолюция и се превърна в отделни купчинки пиксели, които приличаха на кубистко платно. Върна я в предишното положение и отново заби поглед в нея.
Чакай, чакай. Не беше Брук. Чертите на тази жена бяха по-различни — по-високи скули, по-плътни устни, мъничко по-издължен нос. Но двете спокойно можеха да минат за близначки.