Устата му пресъхна, главата му се замая. В погледа, който хвърли на Нико, се четеше объркване.
— Казваше се Алисия Кабрера — поясни колумбиецът. — Снимаше се в една от най-популярните в страната сапунки, а преди това — както се вижда от снимката, беше модел. На двайсет и девет годишна възраст заряза актьорската кариера, за да стане сеньора Алисия Серато.
— Била е негова съпруга?
— Той беше луд по нея. Ама наистина луд. Дълго време я преследваше с цветя и подаръци, докато тя най-сетне каза „да“. От този момент нататък я обяви за своя собственост и я показваше като някакъв трофей, докато накрая тя получи куршума, който беше предназначен за него.
— Изстрелян от теб, нали? — изгледа го Бен.
— Да, изстрелян от мен. А после си казах, че това е най-добрият начин да го нараня, след като не успях да го убия. Смъртта й настъпи моментално, а това съвсем не отговаряше на онова, което той предложи на децата ми. — Нико направи малка пауза. — Но въпреки всичко аз допуснах грешка, загина напълно невинна жена. И все още не мога да си простя. Добре знам, че и Бог няма да ми прости. Ще плащам за тази грешка, докато съм жив, а вероятно и след това.
Бен не каза нищо. Добре виждаше болката в очите на събеседника си.
— Сега вече разбра защо те питах как изглежда твоята жена, нали? — Нико посочи изображението на телефона. — От това заключих, че тя все още е жива. Серато би могъл да я убие заедно с останалите, но не го е направил. Защо? Защото иска Алисия да се върне. И нещата да бъдат както преди. Разбираш ли?
— Значи… Значи Брук е в Перу? Със Серато?!
— Можеш да се обзаложиш, че е така.
— Но това е лудост! — възкликна Бен. Забелязал изражението на колумбиеца, той изведнъж усети студа, който продължаваше да пронизва тялото му.
— Лудост е — кимна Нико. — Познавам тоя мръсник като себе си. Дори по-добре. Серато е маниак. Един много умен и много коварен психопат. От тази фантазия никога няма да се откаже. Ще използва всичките си ресурси, за да я превърне в своя жена.
— В своя жена — повтори като ехо Бен.
— Знаеш за какво говоря — настойчиво го погледна в очите Нико. — Ако тя му позволи да я има, ще я задържи при себе си като някакъв домашен любимец. Но ако го отхвърли, той рано или късно ще изгуби търпение. А когато Рамон Серато изгуби търпение към някого, по-добре човекът да е мъртъв…
Бен дълго мълча. Кръвта в жилите му приличаше на ледена вода.
— Довери ми се. Познавам тоя тип. Трябва да ми повярваш.
И Бен му повярва. Въпреки че думите му звучаха напълно налудничаво. Единственият въпрос беше какво да се прави оттук нататък.
— Дай ми тоя телефон — обади се Нико. — Искам да проверя Кабеза. — Започна да набира някакви цифри и миниатюрният образ на Алисия Серато изчезна от дисплея. Опря апаратчето до ухото си и се намръщи. — Не вдига, да го вземат дяволите! А го предупредих да не мърда от телефона! — Изчака още няколко секунди и му остави съобщение: — Професор Кабеза, аз съм Нико. Нали се разбрахме да не мърдате никъде? Свържете се с мен в момента в който чуете това съобщение!
— Къде е той? — попита Бен, докато прибираше телефона си обратно.
— Наех му стая в един евтин курорт близо до Гранада. Селце на име Монтефрио. Разбрахме се, че ще е най-добре да се покрие, докато дебна поредния убиец, изпратен от Серато. Погрижих се да му осигуря всичко необходимо, но въпреки това тоя човек се държи изключително безотговорно, като последен глупак!
Нико скочи и пристъпи към огнището да провери дали са изсъхнали дрехите му. Доволен от проверката, той отметна одеялото и започна да нахлузва военния панталон и дебелата риза.
— Опитвам се да направя връзката — рече с въздишка Бен. — Защо Кабеза се е превърнал в мишена? Какво е направил?
— Ще ти разкажа всичко, но не тук. Тревожа се, че този човек не се обажда. Трябва да отида в Монтефрио.
Прекосиха езерото, без да разговарят. Стъпваха предпазливо по здравия лед, заобикаляйки отдалече дупката, в която беше пропаднала моторната шейна. После дойде ред на трудното и продължително изкачване обратно към къщата на Кабеза. Избрал най-прекия път, Бен влезе пръв, оставайки зад себе си Нико, който беше преметнал автоматичната пушка през рамо.
Снегът в основата на стените беше осеян с продълговати дупки — там, където горещите гилзи бяха попаднали в него. Двойната врата на гаража зееше отворена, крилата й се блъскаха на вятъра.