— Снегомобилът беше негов — поясни Нико, докато се насочваше към полутъмното пространство.
Вътре имаше две коли. Лъскав нисан, който изглеждаше напълно подходящ за кротък и възпитан учен, и древно субару 4×4 с гуми за всякакъв терен, прокъсан брезентов гюрук и лебедка, монтирана отпред.
— Това е моята таратайка — махна към субаруто Нико. — А сега да тръгваме, защото нямаме много време.
Беше ясно, че колумбиецът разполага със силно ограничен бюджет. Докато правеше сложните маневри да изкара колата си навън, Бен се обърна да огледа съсипания фолксваген и почти се закашля от синия пушек, който изхвърляше старото субару. Дали изобщо ще успеем да се доберем до равнината с тая развалина, запита се той. Някъде в дъното на съзнанието му се загнезди един наистина сериозен въпрос: коя европейска агенция за коли под наем ще му повери друг автомобил, след като вече беше забравил бройката на потрошените от него коли?
Но най-много се тревожеше за Брук. Къде се намира, какво прави, какво може да й се случи. Мисълта, че е затворена в леговището на някакъв полупревъртял наркобарон, не му даваше мира. Изгаряше от нетърпение да се махне от тази планина.
— Извинявай за колата ти — промърмори Нико, докато насочваше субаруто по снега към падналото дърво, което го беше принудило да измине пеша разстоянието до къщата. Бен едва сега забеляза, че то бе наполовина отрязано.
— Това е твоя работа, нали? — подхвърли той.
— А сега се налага да го отместим — избегна прекия отговор Нико, отвори вратата и посочи лебедката на предната броня. — Ще откачиш ли оная кука, човече?
Бен уви якото стоманено въже около дебелия ствол. Старият двигател издаде пресипнал вой и започна да го тегли встрани, докато направи достатъчно широк процеп, за да мине колата. Бен прибра сака си от надупчения фолксваген и седна до Нико. Колумбиецът правеше всичко възможно да поддържа прилична скорост въпреки тежките пътни условия. Докато колата бавно си пробиваше път през преспите, той използва още веднъж телефона на Бен, за да звънне на Кабеза. Отговор нямаше.
Той се намръщи, поклати глава и продължи да разказва.
35
Навремето бил част от специалния екип, сформиран за залавянето на прочутия Скат и изправянето му пред правосъдието. В началото провели няколко сравнително успешни акции срещу организацията му, заловили неколцина негови помощници и блокирали част от ключовите му канали за доставка на дрога. Действали съвместно с паравоенни формирования, за да локализират и унищожат местата за производство на кокаин. В един момент в килиите на Националната полиция в Богота били заключени точно трийсет и двама от гангстерите на Серато.
Но залавянето на самия шеф приличало на лов на гущери — хващаш ги за опашката, но те я оставят в ръката ти и изчезват, след което им пониква нова. На мястото на всеки арестуван наркодилър се появявали по двама други. Всеки опожарен цех за производство на кокаин просто изниквал на друго място — по-голям и по-продуктивен.
Серато реагирал, като обявил война на полицията и организирал бързи, безпощадни и, за съжаление, високоефективни акции, свързани с подкупи, заплахи и убийства. Двама от колегите на Нико били взривени в колите си, паркирани пред домовете им; трети бил отвлечен от някакво нощно заведение в Богота, кастриран и разпънат на кръст; неколцина други се изкушили да вземат пари и започнали да компрометират следствието чрез кражби и подмяна на веществени доказателства, подавайки фалшива информация в ръководството на полицията.
В рамките на година екипът се разпаднал, от малките и трудно постигнати победи над могъщата империя на Серато не останало нищо. Същевременно самият Скат успял да си изгради солидни връзки с високопоставени държавни служители, които били колкото влиятелни, толкова и корумпирани. Изпращал проститутки на висши полицейски началници, а след това ги рекетирал.
В крайна сметка операцията била провалена. Активните участници в нея останали само трима: Нико и партньорът му Фелипе Моралес, както и една жена на име Лаура Гарсия. И тримата получили оферти за подкуп, а след като отказали, били засипани със заплахи. Отказали да се подчинят на тайнствената заповед на началниците си за прекратяване на разследването и продължили да работят по него в свободното си време, убедени, че всеки момент ще стигнат до пробив.