И тъй, хукнах нагоре по сипеите с пушката помпа в ръце. Залегнах и се прицелих миг преди черният мерцедес да изскочи от завоя на около четиристотин метра от мен. Бях убеден, че ще мога да стрелям. Но сърцето блъскаше в гърдите ми, ръцете ми трепереха и трудно удържаха пушката. Освен това конвоят вдигаше облаци прах, а слънцето се отразяваше в стъклата и ме заслепяваше. Натиснах спусъка едва след като бях сигурен, че го държа на мушка. Видях как колата се люшва встрани, забавя ход, а след това с рев поема напред. Грабнах пушката, скочих обратно в таратайката и натиснах газта. Бях адски възбуден. Крещях и псувах на глас, абсолютно сигурен, че съм му видял сметката. Но по-късно се оказа, че съм сгрешил. Куршумът улучил Алисия в гърлото и я убил на място. Ей такива работи…
Нико изхвърли фаса си през прозореца и замълча. Продължителното спускане беше на път да приключи. Колата излезе на правия и равен път между полегатите хълмове и пое с максимална скорост към селцето Монтефрио. Бен също мълчеше, давайки си сметка, че трябва да се въоръжи с търпение, за да чуе края на историята.
— След смъртта на Алисия Серато просто се окопа още по-дълбоко в имението си. Престана да пътува по земя и утрои охраната си. На няколко пъти видях хеликоптера му над джунглата и се замислих дали да не се снабдя с някое РПГ, с което да го гръмна във въздуха. Но опитите ми в тази посока претърпяха пълен крах. Гангстерите, към които се обърнах, ме предадоха на местните ченгета. Те ми конфискуваха колата с всичко в нея — пушка, оборудване, екипировка. Отново се наложи да бягам, за да си спася кожата. При следващия опит да доближа имението на Серато откъм джунглата се натъкнах на тройно повече пазачи пред портала и засилени патрули в околността. Беше абсолютно самоубийство, човече.
Какво можех да направя, освен да се прибера у дома и да се заема с организацията на нов план. Постепенно стигнах до решението да премахвам хората му един по един. Разполагах с всичкото време на света и бях готов да чакам дори трийсет години. Надявах се, че ако ликвидирам достатъчно от тях, все някой ден ще успея да измъкна Серато от дупката му и да го убия.
Прибрах се в Ел Пасо. Времето течеше, но не се случваше нищо. Бях принуден да постъпя на работа в някакъв склад, защото ми трябваха пари. Сърцето ми се свиваше при мисълта за Валентина. Започнах да си мисля, че ще е най-добре да забравя Серато и да се опитам по някакъв начин да възстановя това, което беше останало от живота ми. Но преди две седмици ми се обади Фелипе. Свързал се с някакво бивше ченге, чиито контакти можеха да ни бъдат от полза. Все още разполагаме със списък на някогашните сътрудници на Серато, които са живи и не са в затвора. Аз се върнах в Богота и организирах подслушването на телефоните им. Напълно незаконно, разбира се, но това все пак е Колумбия, нали? Начело в списъка ни беше един тип на име Сезар Кристо. Абсолютен мръсник и извратеняк, един от любимите наемни убийци на Серато преди време. Започнахме подслушването. Безкрайни часове от безполезни глупости. След което изведнъж чухме нещо невероятно. Мъжки глас се обади на Кристо посред нощ и му възложи задачата да замине за Испания и да ликвидира Хуан Фернандо Кабеза. Спогледахме се изумено, защото гласът принадлежеше лично на Серато. Самочувствието на мръсника беше толкова голямо, че изобщо не си направи труда да прибегне до някакви кодирани фрази. Всичко беше казано в прав текст: покушението, парите, указанията за дома и навиците на жертвата. Притежаваме пълен запис на харддиск.
Нико поклати глава и продължи:
— Фелипе предложи да предадем диска на властите, но аз отказах. Първо, защото информацията беше придобита незаконно и това я правеше неизползваема в съда. Второ, защото щяхме да сме мъртви още преди разсъмване, в случай че допуснем глупостта да я споделим с когото и да било. И трето, дори ако по някакво чудо Серато се озовеше в пандиза, най-много след година, преминала в пиене на шампанско и похапване на омари с шефовете на затвора, той отново щеше да бъде на свобода. Така работи системата. А аз имах по-други идеи.
— Дойде в Испания, за да хванеш убиеца — подхвърли Бен.
— Точно така — кимна Нико. — Не зная защо Серато иска смъртта на Кабеза и не ме интересува. Но фактът, че лично той е издал заповедта, сочи, че става въпрос за нещо важно. Може би толкова важно, че след като отстрани Кристо и всички след него, мръсникът може да реши да свърши работата със собствените си ръце. Ето защо взех пари назаем от Фелипе и хванах първия самолет за Испания. Едно бивше ченге знае къде да си намери оръжие. Срещу триста евро се сдобих с револвер четирийсет и четвърти калибър, зареден с патрони с кух връх. Осигури ми го някакъв наркодилър, с когото преговарях на една уличка в Гранада. После купих тая бракма и потеглих към дома на Кабеза. Пристигнах точно навреме. Пръснах противната мутра на Кристо миг преди да застреля Кабеза с тоя зиг зауер. После открих беемвето му нагоре по пътя и го избутах в пропастта в комплект с трупа му. Това се случи миналата събота.