В деня на отвличането на Брук, помисли си Бен.
— А как се държеше Кабеза? — попита той.
— Да речем, че не му трябваше дълго убеждаване да се премести на друго, по-сигурно място. Откарах го в Монтефрио и се върнах в къщата, за да изчакам следващия убиец. — Нико сви рамене и добави: — Но се появи ти…
— Между другото, камуфлажът ти беше на ниво — похвали го Бен. — Тиквата беше наистина гениално хрумване.
— Колко му е да вържа един гринго! — иронично подхвърли Нико.
Бен пропусна закачката покрай ушите си и попита:
— Сигурен ли си, че новата му квартира е безопасна?
— Очакваш нов капан, а?
— Ще бъда изненадан, ако Серато не е по петите ти. Кой друг знае за това място?
— Само Фелипе. Можеш да бъдеш спокоен. Оставих револвера на Кабеза, макар че тоя загубеняк едва ли знае как да го използва. Много странен тип, да знаеш. Не си сваля от главата една тъпа шапка, която прилича на свинска пача. Като онази на Джийн Хекман във „Френска връзка“. Направо ме побърква! А сега не вдига и телефона си, глупакът!
— Защо Серато иска смъртта на Кабеза? — попита Бен. — А самият учен знае ли причината?
— Разбира се, че знае — отвърна Нико. — И ми разказа за какво става въпрос. Предстояла му среща с онзи англичанин Форсайт, на която трябвало да обсъдят съдържанието на някакви документи, които били открити на потъналия испански кораб. Това е всичко: документи отпреди петстотин години.
Бен си спомни какво му беше казал Саймън Бътлър за обаждането на човека, представил се като „Смит“. Дали този Смит е работил за Рамон Серато? По всичко личеше, че е именно така.
— Какво друго ти каза Кабеза? — попита на глас той.
— Че голяма част от тези документи били шифровани.
— Шифър?
— Да, както го правят шпионите. Форсайт се нуждаел от специалист по история с подходящи познания, защото бил сигурен, че тези документи крият голяма тайна. Щял да ги донесе, за да му ги покаже. Кабеза добави, че не се разделял с тях.
Куфарчето, помисли си Бен. Сега му стана ясно защо Форсайт постоянно го е носил със себе си.
— Форсайт умрял ден преди да се срещнат — каза той. — А фактът, че веднага след това Серато е изпратил убиец на Кабеза, говори, че той е държал на всяка цена да прикрие съдържанието на въпросните документи.
— И още как — кимна Нико. — Освен това Рамон Серато не му мисли много, когато се налага да премахне някого.
Главата на Бен пламна. Знаеше достатъчно за историята на шпионажа, за да бъде убеден, че шпионските мисии, тайните операции и кодираната информация са стари колкото самата война, която на свой ред е възникнала в момента, в който хората са се изправили на два крака. Но все още не можеше да разбере какво общо може да има един превърнал се в бизнесмен колумбийски наркобарон с извадените от древен кораб шифровани документи.
— Има и още — прекъсна мислите му Нико. — Кабеза каза, че не всички документи са били шифровани. Един от тях представлявал писмо от испанския крал.
— От испанския крал? — погледна го озадачено Бен.
— Правилно чу, човече. Нали знаеш, че преди години цяла Латинска Америка е била под испанско владичество? Е, по онова време кралят на Испания, който притежавал всичко, имал навика да раздава земя на своите верни хора. Десет хиляди акра тук, петдесет хиляди там. Просто ей така. Колкото по-големи били заслугите на тези хора към короната, толкова повече земя получавали. И до ден-днешен наследниците им владеят огромни части от Тексас и Калифорния. Така поне твърди Кабеза. Кой, по дяволите, съм аз, че да споря?
— Върни се на темата — нетърпеливо го прекъсна Бен. Нищо от чутото досега не го приближаваше към Брук, а той не беше долетял в Испания, за да слуша лекции по история.