Выбрать главу

— Искам да ти покажа какво точно трябва да свърши твоят отдел — добави той.

— Там ли ще ходим? — стреснато попита Варгас и махна към зелената стена.

В главата му се появиха страховити видения за отровни змии и за паяци с размерите на юмрук, които се промъкват под крачолите му с единствената цел да забият зъби в незащитената плът. Серато само кимна с глава, а Варгас повдигна шапката, за да избърше потта от оплешивяващото си теме.

Под дърветата беше малко по-хладно. Джунглата беше странно притихнала. Нямаше ги шумните маймуни и ятата птици, чиито писъци обикновено изпълваха въздуха. Това беше тишината на смъртта.

Началникът на обекта вървеше пръв в компанията на двамата си помощници. След тях крачеше Серато, обграден от Вертиз и Брака, които, стиснали оръжията си в ръце, оглеждаха всеки храст и листенце по пътя им. Варгас се препъваше след тях. Под краката му пропукваха съчки, над главата му бръмчаха рояци мухи. Процесията завършваха няколко работници от екипа.

Осемдесет метра по-нататък Серато спря и посочи стрелата, която стърчеше от дънера на старо дърво.

— Много ги бива тези дребосъци — подхвърли с усмивка началникът на обекта. — Особено с шибаните им стрелички. — Обърна се да покаже на Серато дупката над джобчето на ризата си и почука с пръст по кевларената жилетка отдолу, която беше в състояние да спре изстрелян от упор куршум. — За щастие, ние сме отлично екипирани.

Серато изтръгна стрелата от дървото. От назъбения й връх все още капеше някаква черна и лепкава субстанция. Отровите винаги го бяха привличали. Запита се от какво същество са извлекли тази отрова индианците. Риба? А може би жаба? И какво бе нейното въздействие? Решил да експериментира с нея, той мушна стрелата под мишница.

— Припомнете ми названието на това племе — обади се Варгас.

— На кого му пука за името? — изръмжа в отговор Брака и политикът побърза да си затвори устата.

На първото тяло се натъкнаха след още трийсетина метра по прочистената с мачете пътека. То принадлежеше на зрял мъж на видима възраст около трийсет години. Нисък и набит, с прибрана на тила лъскава черна коса, почти гол, ако не се брояха тясната препаска около слабините и колчанът за стрели на кръста. Ръцете му продължаваха да стискат лъка. Куршумът, отнесъл половината от главата му, го беше улучил миг преди излитането на стрелата. До него лежеше сгърченото тяло на невръстно момче. От огромната рана на хълбока му стърчаха бели кости. Цялото му тяло беше обляно в кръв.

— Този не е мъртъв — посочи го с пръст Варгас.

Останалите се обърнаха и установиха, че държавният служител е прав. Момчето се гърчеше в неуспешни опити да пропълзи през пътеката.

Началникът на обекта издаде къса заповед. Един от хората му пристъпи към умиращото момче, разкопча кобура си и измъкна 9-милиметрова берета.

— Не! — вдигна ръка Серато.

Войникът колебливо свали пистолета. Серато направи две големи крачки встрани.

— Коприната се почиства много трудно — поясни на Варгас той, после се отдалечи и кимна на въоръжения мъж. Зад гърба му се разнесе резкият пукот на изстрела, но той дори не направи опит да се обърне.

— Предполагам, че сега вече е мъртъв — подхвърли с усмивка Вертиз и се спогледа с колегите си. Правителственият служител беше станал бял като платно.

Останалите индианци лежаха разпръснати сред останките на селцето си, което се намираше малко по-навътре в джунглата. Труповете и локвите кръв по земята вече бяха нападнати от огромни черни мухи, които издаваха пронизително бръмчене. Това, което беше останало от примитивните колиби и складове за храна, скоро щеше да бъде унищожено от тежките машини, заети с прочистването на гората.

— Със сигурност не са всички — отбеляза Серато и махна към труповете.

— Двайсет и седем — отвърна командирът на операцията. — По предварителни данни племето е наброявало петдесет-шейсет души. Явно са ни усетили и са прехвърлили жените и децата на друго място. Мъжете са останали да защитават домовете си. Бързо ще ги настигнем, стига да открием пътеката, която са използвали. Тези дяволи умеят да се придвижват през джунглата като истински призраци.

— Открийте ги! — заповяда Серато. — И то още преди да се свържат с други племена и да плъзнат слуховете. Искам ситуацията да остане под контрол и да бъде разрешена по най-бързия начин.