Той обърна гръб на подчинените си и се втренчи във Варгас.
— Не очаквах да имам подобни неприятности! — мрачно процеди той, после, изпреварил извиненията на политика, добави: — Тази земя е моя, нали?
— Технически погледнато, да, но…
— Технически погледнато? — безцеремонно го прекъсна Серато. — Аз ви представих цялата документация, доказваща правата ми върху тази земя по абсолютно неопровержим начин! От вчера всички правомощия са прехвърлени на мое име.
Според перуанските закони всички промени в собствеността влизат в сила трийсет и три дни след тяхната регистрация в съда. Но Серато нямаше намерение да чака толкова дълго и вече беше говорил с адвокатите си за ускоряване на процедурата. Разбира се, чиновниците не се сблъскваха всеки ден с поземлени дарения отпреди петстотин години, подписани лично от испанския крал Филип II. Перуанските закони за поземлена собственост бяха безкрайно объркани, но Варгас и подчинените му бяха направили всичко възможно да смажат колелата на тромавата бюрократична машина и сделката беше узаконена по възможно най-бързия начин. Правилните хора бяха получили съответните подкупи, а останалите бяха подложени на огромен натиск и заплахи.
Никой не го беше грижа, че въпросната земя бе защитена от закона за защита и съхранение на местните племена. Бог да благослови Перу.
— Земята е моя! — натъртено повтори Серато. — Дори не бях длъжен да разчистя тези въшливи индианци. Това трябваше да е твоя грижа.
— Работата е доста деликатна, сеньор Серато — възрази Варгас. — Как да се справя с непрекъснатите намеси на онези идиоти, правозащитниците, които буквално ми дишат във врата? — Очите му нервно се насочиха към войниците — очевидно твърде далече, за да чуят думите му. — Не само аз трябва да бъда внимателен. Ако някои хора разберат, че високопоставен държавен служител сътрудничи на… — Забелязал опасния блясък в очите на Серато, Варгас замълча за момент, търсейки най-подходящите думи: — … на частно лице като вас… Все пак става въпрос за разчистването на половин милион акра девствена, защитена от закона джунгла — а това е нещо, за което нямам никакви пълномощия. На всичкото отгоре с цел изграждането на огромен комплекс за добив на петрол, със сигурност най-големият в Перу.
— Ти вече знаеш, че тук има петрол — отвърна Серато. — С очите си видя резултатите от извършените проучвания.
— Извършени незаконно — контрира Варгас.
— Но въпреки това категорични. Освен това си наясно колко ще спечелиш, дори ако добивът е наполовина от прогнозите на моите консултанти.
— Ами това тук? — мрачно поклати глава Варгас, махайки към осеяната с трупове поляна.
— Споразумяхме се за всичко, което трябва да бъде направено за прочистването на джунглата.
— Никога не съм давал съгласие за подобна касапница! — отвърна с дрезгав шепот Варгас. Толкова кръв и трупове виждаше за пръв път в живота си. Може би по тази причина обилната закуска, погълната, преди да се качи на хеликоптера, заплашваше всеки момент да се върне обратно, най-вече когато подушваше идващата от телата воня. — Всяко нещо си има граници, сеньор Серато. Днес нещата не са такива, каквито бяха някога. Новият ни президент може и да е идиот, но е идиот идеалист, който вярва в прогреса и промените. Вие нямате никаква представа какво се налага да преодолявам…
— Май вече не си толкова ентусиазиран за нашия съвместен проект, драги ми Анибал — хладно се усмихна Серато. — Поне не толкова, колкото беше в началото. Признавам, че съм малко разочарован от теб, особено след толкова много срещи и дискусии. Но аз бях максимално ясен, когато ти обясних какво възнамерявам да направя, след като се сдобия с необходимите документи. — Той измъкна стрелата под мишницата си и небрежно я размаха. — Но ще те помоля да ми кажеш открито, ако си решил да се оттеглиш от проекта. Проблемът ти ще бъде решен незабавно, без никакво отлагане.
Варгас преглътна, неспособен да отдели очи от отровната стрела. Беше абсолютно наясно, че само една дума беше достатъчна, за да го превърне в труп. Който ще бъде заровен някъде в дъждовната джунгла заедно с нещастните индианци. После отново си помисли за парите, който щеше да получава, след като заработят сондите. На кого му пука, че проектът е незаконен? И изобщо има ли нещо законно в тази страна? Времето на дребните далавери и искането на подкупи ще отиде в миналото. А заедно с него ще изчезне и вечният страх да не бъде заловен. Вместо това ще може да си позволява нови и скъпи италиански костюми, млади и горещи любовници, към черното си порше ще прибави и едно златисто, което беше голямата му мечта, а най-после ще си купи и вилата на брега на морето, която харесваше от години. Списъкът с бъдещите придобивки беше толкова дълъг, че му се замая главата.