— Кабеза! — долетя някъде отдалече приглушеният глас на Нико. — Излез, човече! Това съм аз!
На Бен му се прииска да му кресне, че няма смисъл да повтаря едно и също, тъй като беше ясно, че Кабеза не е в къщата, но вниманието му беше привлечено от размяната на имейли между историка и Роджър Форсайт на екрана. Съобщенията бяха с датите на последните им контакти преди планираната среща в Испания, а по-старите се връщаха чак до началото на декември — до датата, на която според Саймън Бътлър Форсайт беше извадил тайнственото ковчеже от потъналия боен кораб на Армадата.
Информацията беше твърде много, за да може да я обхване веднага, а и двамата мъже бяха взели мерки да не обменят поверителни сведения по интернет. Някои от посланията бяха кодирани не по-зле от документите, които Форсайт се беше надявал да разшифрира с помощта на Кабеза, но въпреки това Бен успя да схване, че в тях става въпрос за поземленото дарение на крал Филип II, за което беше споменал Нико. А също така и за тайния агент на Испания, за когото е било предназначено то.
Напълно споделям опасенията ви, че дори след петстотин години последиците от подобни разкрития могат да предизвикат доста вълнения, пишеше някъде през януари Кабеза. Дори ако само половината от имената в този списък са се занимавали с шпионаж, това би било едно невероятно откритие.
Моите намерения са да предизвикам именно вълнение, отговаряше още същия ден Форсайт. Колкото по-силно, толкова по-добре.
Четенето беше прекъснато от Нико, която се втурна в стаята със зачервено от гняв лице.
— Няма го! — избоботи той. — Нещастникът е изчезнал!
Бен вдигна чашата с вино от масата.
— Това може ли да се пие на стайна температура?
Нико отпи една малка глътка и направи гримаса.
— Не — отсече той. — Бутилката е в хладилника. Но това какво общо има с…
— Означава, че твоят човек го няма от доста време — поясни Бен и махна към църквата, която се виждаше през прозореца. — Обзалагам се, че е някъде там и прави малка опознавателна обиколка. — След тези думи кликна на сайта, който беше заварил на екрана и обърна лаптопа, за да го покаже на Нико.
— Мамка му! — простена колумбиецът. — Изрично го предупредих да не мърда от тук! Прекрасно знае, че е в опасност, но непрекъснато говореше за проклетата църква отсреща. Никога не бил я виждал и много му се искало да я разгледа. Нали ти казах, че е голям особняк?
Бен се поколеба. Един вътрешен глас го предупреждаваше, че няма смисъл да си губи времето тук. Брук продължаваше да е в неизвестност и той нямаше право на никакви отклонения или закъснения. Но вече си даваше сметка, че не може да направи много без помощта на Нико. Ами ако все пак Кабеза знаеше нещо, което би могло да се окаже полезно?
— Да вървим да го приберем — изправи се той.
38
Длъгнестият, леко приведен мъж, който вървеше по криволичещите селски улички, непременно би привлякъл нечие внимание със сакото си от туид, яркожълтия панталон и смачканата шапка от свинска кожа, но по това време на годината в Монтефрио просто не се срещаха хора. Но и да се срещаха, историкът едва ли щеше да ги забележи, потънал в собствените си мисли.
Хуан Фернандо Кабеза се радваше на свободата си. Не би могъл да остане дори минута повече в Ла Каталина, където не можеше да прави нищо друго, освен да зяпа купчината книги, които беше успял да вземе със себе си, и да потръпва от безпомощност пред периодичните пристъпи на паника, свързани с началото на този ужасен кошмар.
В момента, в който затвореше очи, в съзнанието му се появяваше смразяващият убиец Сезар Кристо, насочил в гърдите му огромната си пушка. Никога през живота си не се беше намирал толкова близо до смъртта. И това го бе накарало да разбере колко дълбоко е свързан с живота.
Но как точно живееше сега? Откъснат от света, в невъзможност да се прибере у дома заради заплахата от невидим враг, принуден да се подчинява на заповедите на някакъв необразован колумбийски полицай с груби маниери, който се беше появил изневиделица. Е, Нико Рамирес наистина го беше спасил от убиеца и той му беше благодарен, но ситуацията си оставаше абсурдна и трудно поносима. Какво щеше да се случи с него?