— Аз съм само един обикновен историк — непрекъснато си повтаряше той, често и на глас — особено нощем, когато не можеше да заспи. — Какво лошо съм им сторил на тези хора? Защо не ме оставят на мира?
На практика знаеше много добре какво искат. Въпреки че водеше изолиран живот сред своите стари и прашни книги, далече от опасностите на модерния свят, Кабеза беше достатъчно умен, за да разбере още в мига, в който Нико Рамирес го измъкна от ноктите на смъртта, че цялата тази работа е свързана с новия проект на Роджър Форсайт, в който се беше забъркал и той. Когато чу новината за отвличането на Форсайт по радиото в колата на Нико, потвърдена по-късно и от местната телевизия, той осъзна, че всичките му подозрения са били основателни. Ключът към всичко се криеше в документите, оцелели половин хилядолетие на дъното на морето в херметически затвореното сандъче.
Роджър Форсайт не обичаше да говори за миналото си, но в хода на дългогодишното им познанство беше изпуснал няколко дребни сведения, които сочеха, че дълго преди да основе „Нептун Марийн Експлорейшън“, бе имал нещо общо с военното разузнаване. Кабеза можеше само да гадае дали това включва и някакви познания по дешифриране, защото при първия им контакт през декември, непосредствено след откриването на находката, той вече беше успял да разкодира достатъчно от съдържанието на древните документи, за да си даде сметка колко важни са те.
Наричаше ги „истински огън“ и съвсем не се шегуваше.
Онази затворена и лишена от емоции част от съзнанието на Кабеза, която го правеше учен и не бе парализирана от ужас, го караше да изпитва дълбоко съжаление, че още не е успял да прегледа документите. Едновременно с това беше уверен, че истинската му работа ще започне, когато Форсайт най-сетне му ги предостави. Да ги прегледа с очите на историк, да помогне при разшифрирането и да преведе средновековния испански на съвременен английски, за да може да потвърди първоначалните разкрития на Форсайт. След приключването на тази работа, която вероятно нямаше да отнеме много време, спокойно можеха да информират света за своето смайващо откритие. Намерените съкровища бяха нищо в сравнение със скандалните разкрития за важни исторически фигури. А в тези документи те бяха четиринайсет.
Единственото, с което Форсайт пожела да го запознае преди срещата им очи в очи, беше копие от декрета за поземлено дарение, направено през юни 1588 г. от испанския крал Филип II. Времето и влагата бяха изяли краищата на листа, но съдържанието беше отлично запазено — както и това на останалите актове, които също имаха изключително важно значение.
Сияещ в алено и златно, документът носеше съвършено запазен кралски подпис под текста, а в горната му част съгласно изискванията по онова време беше изписано името на човека, на когото кралят беше решил да направи този изключително щедър подарък. То принадлежеше на човек, когото Кабеза и всички историци през последните петстотин години познаваха много добре. Едно наистина много популярно име.
Сър Кристофър Пеник е изключително влиятелен благородник с отлични връзки в Парламента и кралския двор на Елизабет I. Връзки, за които всеки друг би могъл само да мечтае. Съветва кралицата по много деликатни въпроси на държавната политика и само няколко думи, прошепнати в ухото на Нейно Величество, са достатъчни за вземането на ключови решения. Но в живота на доверения кралски съветник има и мрачна тайна.
По време, когато Римокатолическата църква се сатанизира в цяла Англия, а католическата вяра е сериозна пречка за всяка кариера, сър Кристофър мъдро крие своята привързаност към папската вяра. За нея знаят само съпругата му и ограничен кръг близки приятели. Но дори Ан не подозира, че когато любимият й съпруг не участва в дебатите на кралския двор или не ловува из земите си, простиращи се от Хамбълдън до Уинчестър, взема активно участие в нелегалните действия по възстановяването на Римокатолическата църква в Англия.
Началото на необявената англо-испанска война през 1585 г. вдъхва увереност на сър Кристофър и неговите съмишленици, че евентуалната победа на Испания ще превърне в действителност мечтата им за католическа Англия. През следващите три години, използвайки своите връзки на най-високо ниво, Пеник започва да захранва с ценна информация действащата в страната испанска разузнавателна мрежа, която в края на десетилетието вече е пуснала пипалата си дълбоко в държавната машина на Великобритания. Той бързо се превръща в безценна придобивка за Испания, особено след като поставя свои верни хора на ключови позиции в Парламента и кралския двор. Предателството му остава неразкрито в продължение на близо три години. А щедрата награда на крал Филип за един толкова ценен и умен агент е нещо напълно закономерно.