През лятото на 1588 г. испанската армия най-после е готова за съкрушително нападение срещу Англия. Това става факт и благодарение усилията на сър Кристофър и шпионската му мрежа. Но дори Армадата да успее да стигне британските брегове и да стовари там достатъчно силна армия, за да свали от власт кралица Елизабет, Пеник едва ли би получил своята щедра награда. Защото, още докато внушителният флот се готви да вдигне платна от пристанището на Лисабон, могъщият и всяващ страх съветник на кралицата сър Франсис Уолсингъм получава анонимно послание, което разкрива в детайли подмолните действия на сър Кристофър. В резултат Пеник незабавно е арестуван и затворен в подземията на лондонския Тауър, а дезинформационната машина на Уолсингъм разпространява слухове, че е заболял от дребна шарка.
Според някои исторически сведения Пеник издържа ужасните изтезания, на които е подложен от Уолсингъм, и отказва да разкрие имената на своите агенти. Обсипан с ужасни изгаряния и дълбоки рани, той мълчи докрай. След смъртта му не е разпознат дори от собствената си съпруга. Междувременно Армадата е отблъсната и напълно разбита. Лошото време изиграва решителна роля за победата на Кралския флот. Така Англия успява да осуети най-голямата в историята си опасност от унизителна окупация. А когато „Санта Тереза“ потъва край северозападните брегове на католическа Ирландия в напразен опит да намери сигурно пристанище, с нея потъва и кралският декрет за поземленото дарение, за който сър Кристофър Пеник така и не узнава до края на живота си.
След смъртта му тялото на предателя е разчленено на части и е изложено на публично място в Лондон за назидание на широката публика. Вдовицата му лейди Ан Пеник — според някои исторически сведения бременна с първото им дете — е лишена от всички привилегии и прогонена от страната. Никой не чува повече за нея. Но мрежата от испански шпиони в Англия остава непокътната, тъй като Пеник отнася имената им в гроба.
До днес.
Форсайт, а и самият Кабеза бързо установиха, че същите тези имена фигурират в шифрован списък сред откритите на борда на „Санта Тереза“ документи. По ирония на съдбата в усилията си да отблъсне и разбие Армадата Кралският флот лишава своето правителство от най-ценната възможна информация за подмолните действия на врага. В смразяващия списък с агентите на Пеник фигурират седем влиятелни политици, трима висши офицери, един вицеадмирал и един недоволен от положението си член на кралското семейство. Общо четиринайсет имена, всяко от които достатъчно известно на съвременните историци. Всичките с неопетнена репутация, известни като пламенни защитници на родината си.
Но въпреки това тук, черно на бяло, бяха доказателствата за тяхната измяна, достатъчни да ги изпратят в Тауър през 1588 г., а дори и днес да предизвикат шок и вълна от възмущение. Историческата бомба с часовников механизъм беше готова да се взриви. Форсайт беше планирал всичко: медийната буря, сделката за милиони за книгата на тази тема, осемсерийния документален филм, наречен „Скритите предатели“.
Би било страхотен удар, призна пред себе си Кабеза, докато се луташе из пустите улички на селото. Самият той очакваше с не по-малко нетърпение от Форсайт последиците, макар и по чисто научни причини.
Разбира се, това вече нямаше как да се случи. Нима бе възможно някой да извърши убийство, за да прикрие предателството на сър Кристофър? Кабеза не разбираше. Но Форсайт беше мъртъв, а самият той се беше превърнал в обект на преследване. Ужасна бъркотия, която го караше да потръпва от страх, да не спи нощем и да се чуди какво да прави през деня, затворен в Ла Каталина и способен единствено на самосъжаление.
Затова изпита дълбоко облекчение, когато най-сетне реши да излезе навън и да разгледа „Иглесия де ла Вила“. Църквата нямаше връзка с конкретните му изследвания — иначе би я открил преди много години — но една обиколка около нея и останките от замъка на маврите несъмнено щеше да му помогне да забрави проблемите си, макар и за малко.
Продължаваше да крачи из улиците на Монтефрио, спирайки от време на време да се порадва на терасовидните градини със стройни, красиви дори през зимата палми, на декоративните балкончета и старинните улични лампи. Но през цялото време не изпускаше от очи високата камбанария, към която бавно се приближаваше през плетеницата от тесни улички.