После Хуан Фернандо Кабеза започна да търси място, на което да се скрие.
39
Нико натискаше педала докрай. Субаруто летеше по зле осветените улици, разпръскваше пешеходците и задминаваше другите коли с натиснат клаксон.
— Скапани историци! — изръмжа той. — Всички са един дол дренки!
— Колко историци познаваш? — погледна го Бен.
— Сестра ми беше омъжена за някакъв музеен куратор. Тотална откачалка. Заряза я заради мъж, представяш ли си?
— Гледай къде караш — подхвърли Бен.
Субаруто се залюля на пружините си в началото на някакъв стръмен склон, после Нико взе завоя с пронизително свирене на гумите и пое по пустия обиколен път. Църковната камбанария се виждаше от всяка точка на Монтефрио, но се оказа, че няма път, който да води към нея.
— Не мога дори да се приближа до проклетото нещо! — изръмжа Нико, оглеждайки основите на огромната скала. — Може би трябва да попитаме някой, а?
— Дай да намерим Кабеза и да се прибираме в къщата — нетърпеливо отвърна Бен. — Тук само си губим времето.
— Лоша работа. Ще се наложи да…
— Не, почакай — прекъсна го Бен. — Отбий ей там.
Той махна към някаква пътека, която се извиваше между дърветата. Нико прекоси платното и закова на банкета. Бен изскочи пръв и вдигна глава. Камбанарията се издигаше на триста-четиристотин метра от тях, ясно очертана на фона на потъмняващото небе. Пътеката водеше право към нея. Но нещо не беше наред.
— Кабеза няма кола, нали? — подхвърли той, оглеждайки едно тъмносиньо ауди, зарязано с отворени врати в началото на пътеката.
— Освен ако не си е наел някоя — отвърна Нико.
Бен се намръщи, пристъпи към аудито и сложи длан на предния капак. Оказа се още топъл. Наведе глава и проследи с очи следите, оставени от гумите вследствие на рязкото спиране. Представи си как тази кола преследва Кабеза, който се придвижва пеша, после насочи поглед към тъмнеещата на върха църква.
— Сигурен ли си, че това място е безопасно? — подхвърли той към приближаващия се колумбиец.
— Стига, човече — поклати глава Нико и заоглежда колата. — Това все пак е село, тук живеят хора.
Бен не отговори, тъй като вече се катереше нагоре между дърветата по възможно най-бързия начин.
— Може и да е прав, мамка му — промърмори Нико и хукна след него. — Мамка му, мамка му!
По пътя нагоре Бен не пропусна да забележи прясно изровените камъчета. Не бяха от хора, които се разхождат спокойно. Няколко метра по-нататък попадна на ясен отпечатък от обувка в меката пръст и се наведе да го разгледа. Беше съвсем пресен, влажен на пипане, по-дълбок в предната си част. Което показваше, че е оставен от човек, който много бърза. Няколко метра по-нататък се натъкна на нещо друго. Отначало го взе за част от сянката, която хвърляше близката скала, но все пак се наведе да провери. В ръката му се озова шапка от свинска кожа с широка периферия.
— Не съм гледал онзи филм, но това ми прилича точно на шапката, за която беше споменал.
Колумбиецът го настигна, дишайки учестено. Огледа предмета в ръката на Бен и кимна.
— Шапката на Кабеза. Значи наистина се е катерил към църквата.
— Но не е бил сам — добави Бен и погледна към аудито в началото на пътеката. — След него са тръгнали четирима души. Може би твоята тайна квартира съвсем не е толкова сигурна.
— Но как…
— Мисля, че трябва да звъннеш на приятеля си Моралес в Богота — прекъсна го Бен. — Ако не вдигне, може би вече е в ръцете на Серато.
— Оставих карабината в къщата — разтревожи се не на шега Нико. — Да ида ли да я взема?
— Късно е — поклати глава Бен.
Продължиха тичешком нагоре. Слънцето отдавна беше изчезнало зад хоризонта и тъмнината бързо се сгъстяваше. Следите от стъпки изчезнаха, тъй като пътеката излезе на твърда скала. Пред очите им изплуваха тъмните стени на църквата, заобиколени от руините на замъка. Или по-скоро от това, което беше останало неразрушено от завоевателите християни. Бен се насочи към входа.
Прекрачи прага и спря. Застоялият въздух беше леден. Светлина проникваше единствено през отворения портал и няколкото малки извити прозорци. Макар и слаба, тя позволяваше да се видят очертанията на нишите, колоните и огромният купол над главите им. Черните сенки се увеличаваха с всяка изминала секунда. Хвана го яд, че беше оставил малкото фенерче в багажа си.