Тръгна предпазливо напред, следван от Нико. Стъпките им тихо отекваха по каменните плочи. Бен подръпна ръкава на пътника си и сложи пръст пред устните си. Колумбиецът кимна. Двамата продължиха напред, придържайки се към сенките. Очите им постепенно се нагодиха към мрака и Бен осъзна, че храмът не е бил използван за богослужение в продължение на много години. В единия му край се виждаше нещо като музейна експозиция и това беше всичко.
— Тук няма никой! — нетърпеливо прошепна Нико.
— Шшшт! — изсъска Бен, доловил някакъв шум, идващ от противоположния край.
— Стига, човече! — каза с нормален тон Нико. — Дай да…
Думите му потънаха в странен пляскащ шум, идващ някъде отгоре. И усилен многократно от ехото в празния храм.
— Исусе! — трепна Нико и инстинктивно прикри глава с ръце.
Бен вдигна глава и успя да забележи някаква мятаща се сянка, очертала се за миг на слабата светлина, която идваше от близкия прозорец. Беше гълъб или може би гугутка, търсеща път навън.
— Проклета птица — прошепна той, но се запита дали това беше единственият шум, който беше доловил преди малко.
Колумбиецът въздъхна облекчено.
— Изкара ми акъла — рече той. — Виж какво, трябва да се махаме от… Хей!
Но Бен успя да забележи тъмната сянка, която летеше към тях от голяма височина. Тя беше много по-голяма от гълъб и заплашваше да се стовари точно върху главите им. В последния момент той успя да сграбчи Нико за ръката и да го издърпа встрани.
Падащият предмет се стовари в краката им с тътен, който изпълни цялата църква. Бен беше чувал и преди противния и смразяващ душата звук на чупещи се човешки кости. Появилата се на пода мрачно проблясваща течност несъмнено беше кръв, а безформената купчина в средата й беше човешки труп.
Той извади запалката зипо от джоба си, щракна капачката и насочи оранжевото пламъче към лицето на мъртвия.
— Кабеза! — изохка Нико.
40
На Бен му трябваше не повече от секунда, за да установи, че черепът на историка е счупен при удара в каменните плочи. А в рамките на същата секунда установи и още нещо: не падането го беше убило. Защото никакво падане не може да причини дълбокия срез, който започваше от едното ухо и свършваше до другото. Някой му беше прерязал гърлото, при това съвсем скоро.
После побърза да изгаси запалката, но вече беше късно. Убиецът на Кабеза, скрит някъде горе, беше успял да регистрира присъствието им в църквата.
Тресна изстрел, последван от гръмотевично ехо. За един кратък миг Бен зърна оранжевото пламъче на експлодиралите газове, което освети част от стената и каменното стълбище, водещо до някаква тъмна ниша — вероятно пътя към камбанарията. Нико изкрещя от болка. От каменния под в краката им се разлетяха стотици остри отломки. Бен светкавично го придърпа към стената. Озоваха се точно под позицията на стрелеца и поне временно извън обсега на оръжието му.
— Драскотина, нищо повече — промърмори Нико, притиснал длан към ранената си ръка. — Добре съм.
Но дори в почти непрогледния мрак Бен можеше да види обилната кръв, която бликаше изпод пръстите му. Той свали колана си и бързо го пристегна над раната.
— Притискай здраво и дръж ръката си свита!
Нико внезапно напълни дробовете си с въздух и лицето му се сгърчи. В първия момент Бен реши, че това се дължи на силната болка, но после осъзна, че колумбиецът е видял нещо. Миг по-късно се оказаха в центъра на ослепителен кръг светлина. Той инстинктивно се обърна и вдигна ръка да се предпази. Но преди това успя да зърне две неясни фигури зад светлината на фенерчетата, които се оказаха две. При това монтирани върху дулата на пистолети.
Гълъбът продължаваше да се блъска високо горе, под сводестия таван. После във въздуха прозвуча заплашителен остър глас.
— До стената! — заповяда на испански той. — Ръцете горе!
Бен не помръдна. По каменното стълбище от камбанарията прозвучаха бягащи стъпки. Двамата мъже, които бяха прерязали гърлото на Кабеза и го бяха хвърлили от балкончето, бързаха да се присъединят към приятелите си. Трима. А най-вероятно четирима. Шансовете им се стопяваха за броени секунди.
— Хей, ти! — извика заплашителният глас. — Казах до стената!
Бен успя да различи двете фигури насреща, но чертите им си останаха неясни.