Отгоре долетя някакъв шум и Бен вдигна глава. Мъжът бързо се катереше по стъпалата на тясна желязна стълба, водеща към покрива. Беше широкоплещест и як, с мургава кожа и дълго черно палто. Усетил, че е разкрит, той се хвана за стъпалата с лявата ръка, а с дясната изстреля два бързи куршума към Бен.
Първият от тях бръмна на сантиметри от лицето му и прониза ръкава на коженото му яке. Мина толкова близо, че Бен усети топлината му. Вторият изби рюгера от лявата му ръка. Оръжието се превъртя във въздуха и изчезна в пропастта. Бен потърси укритие под камбаната миг преди противникът да стреля за трети път. Куршумът звънна в дебелия метал, камбаната се залюля и издаде мелодичен звук. Лявата ръка на Бен бързо изтръпна от попадението в пистолета. Той внимателно огледа пръстите си. Нямаше кръв, костите не изглеждаха счупени. Напълни дробовете си с въздух, изскочи изпод камбаната и изстреля последния едрокалибрен патрон, останал в барабана на магнума.
В бедрото на мъжа зейна дълбока рана и той изкрещя от болка. Ръцете му изпуснаха желязното стъпало. Тялото му полетя надолу, отскочи от камбаната и се стовари на ръба на площадката. Ако Бен не го беше хванал за палтото, той със сигурност щеше да прелети през ниския парапет. Кръвта изтичаше на тласъци от грозната рана на бедрото му. Но въпреки разкъсаните мускули и жестоката болка той съвсем не беше готов да се предаде без бой. В ръката му проблесна дълъг нож и Бен отскочи назад миг преди острието да го достигне. После, повтаряйки движенията, които беше усвоил при стотици ръкопашни схватки, той светкавично се стрелна напред, изви китката на противника и ножът изтрака на плочите. Мъжът издаде протяжен вой.
— Кой си ти? — изръмжа на испански Бен. — Кой те праща? Серато? — Не пропусна да отбележи пламъчето в очите на мъжа и кимна. — Ясно. Това име ти е познато, нали? А какво е твоето? — Бързо пребърка джобовете на палтото, но не откри нищо. Човекът нямаше нито портфейл, нито документи. Насочи магнума в лицето му. — Остана ми само един патрон, но ще свърши работа — излъга той. — Как се казваш?
— Гутиерес! — изскимтя мъжът. — Армандо Гутиерес.
— Бас държа, че не си тукашен, Армандо — изръмжа Бен. — И сигурно пътуваш много. Да си отскачал напоследък до Ирландия?
— Не знам за какво говориш!
— Не знаеш ли? — застрашително го изгледа Бен и вдигна ударника на револвера. Двойното клик-клик на барабана беше достатъчно, за да развърже езика на всекиго.
— Не бях аз! — изкрещя мъжът. — Кълна се, че не бях аз!
— Какво не си бил?
— Онзи, който отряза ръцете на англичанина! Това беше работа на Брака!
Обзет от сляпа ярост, Бен захвърли револвера, сграбчи Гутиерес за гърлото и го повлече към ръба на площадката.
— Сега ще литнеш, Армандо! — изръмжа той. — А до дъното е доста далече!
— Недей, моля те!
— Къде е жената? — скръцна със зъби Бен.
— Каква жена?
Бен го повлече към ръба. Опря гръб на каменната колона и провеси противника си над пропастта. Вятърът свиреше около тях.
— Не говоря за бедното момиче, което оставихте да гние с куршум в главата в онзи скапан хамбар! — изръмжа той. — Имам предвид другата жена. Името й е Брук, а сега ти ще ми кажеш къде се намира тя. Веднага, още в този миг, или те пускам да полетиш!
Армандо очевидно не искаше да лети, въпреки че съвсем скоро можеше да се пресели на по-добро място благодарение на дълбоката рана в бедрото, от която продължаваше да тече кръв.
— Отведохме я! — отчаяно изкрещя той.
— Къде я отведохте?
— El Capo, той я искаше!
— Шефът? Имаш предвид Серато?
— Да. Серато я искаше.
— А ти се погрижи да му я доставиш, нали? — изръмжа Бен.
Усети как очите му се наливат с кръв. Обземащият го гняв му пречеше да диша в буквалния смисъл на думата.
— Изпълнявах заповед и нищо повече.
— За какво я искаше?
— Не знам.
— Дълго време си се тъпкал с бурито, Армандо. Тежиш като камък и сигурно няма да мога да те удържа.