— Няма да ти откажа — преглътна с усилие Брук.
— За съжаление, днес ще вечеряш без мен. Налага се да свърша една работа. Но когато се върна… Ще дойдеш ли при мен? Тук.
— Довечера ли?
— Ще изпратя да те вземат — прошепна той. — Ще бъдеш ли готова за мен?
Брук усети как изведнъж й става студено.
— Само ти и аз — прошепна той и отново я притисна към себе си. — Нямаш представа откога мечтая за това!
Пазачите я отведоха обратно в стаята. Тя облегна гръб на вратата и ясно чу прещракването на ключа в бравата. Отдалечаващи се стъпки, заглъхващи мъжки гласове. Натрупаното напрежение си каза думата и тя избухна в плач. Край. Дотук. Серато беше направил решителната крачка. Тази нощ щяха да я отведат при него. Както отвеждат робинята при нейния господар. За да бъде обладана. За да бъде превърната в негова лична курва.
А ако откаже, той ще я убие. В това не можеше да има никакви съмнения.
Тя бавно отлепи гръб от вратата и тръгна през стаята. Едва тогава забеляза, че прозорците изглеждат различно. На мястото на капаците бяха поставени нормални подвижни дръжки. Опита една от тях. Прозорецът гладко се отвори и опря в ограничителните решетки. Свеж ветрец изпълни стаята.
Брук бавно кимна. Часовникът вече тиктакаше, следователно беше време да започне изпълнението на плана си. А той поне за момента не включваше свеж въздух. Влезе в спалнята и с облекчение установи, че майсторите бяха изпълнили съвсем точно инструкциите на Серато и над леглото беше поставен балдахин от тънка мрежа против комари, стигаща почти до пода.
Перфектно. Сега щеше да направи един малък експеримент.
Влезе в банята и свали от лавицата едно шишенце с парфюм „Шанел“, махна капачката и изтръска няколко капки от течността в мивката. После бръкна с два пръста в сутиена си и измъкна тънката запалка, която беше измъкнала от джоба на любителя на пурите, докато се преструваше, че се е спънала. Сутиенът е единственото място да скриеш нещо, когато си облечена в леки дрехи. Когато Серато започна да я докосва, тя изтръпна от ужас при мисълта, че може да открие запалката.
Натисна малкия бутон на пиезокристала и поднесе жълтеникавото пламъче към течността в мивката. Парфюмът пламна толкова бързо, че почти опари пръстите й. Разнесе се тихо съскане. Ето на какво бяха способни само няколко капки от ароматната течност. А тя разполагаше с почти цял литър, подреден върху лавицата.
Започна да пръска банята с различни парфюми, към които прибави спрей за коса, чиято цел беше да замаскира евентуалната миризма на изгоряло. После, трепереща от нерви, се зае да изпълнява останалата част от плана си.
Времето течеше. Сервираха вечерята в стаята й — този път плато студени меса, салата и половин бутилка изстудено вино. Но тя беше прекалено нервна, за да я докосне. Опразни пакетчето памучни тампони за почистване на грим в кошчето за отпадъци в банята, а опаковката използва, за да прибере месото. След това не й остана нищо друго, освен да чака в спалнята, прехвърляйки през ума си всичко, което й предстоеше да направи. Вече нямаше връщане назад. Алтернативата беше просто немислима.
Ключалката изщрака малко преди полунощ. На прага на спалнята се появи Грозницата. В ръцете си държеше плоска бяла кутия, подобна на онази, която беше донесла Консуела първата вечер.
Жената остави кутията на леглото. На лицето й се появи лукава усмивка, разкриваща дупките между зъбите й. Грубите й лапи отместиха капака и извадиха прозрачна копринена нощница с оскъдни размери. В сравнение с нея онази от първата нощ изглеждаше като облекло на монахиня. В кутията имаше още нещо и Брук се наведе да го погледне. Чифт копринени чорапи в същия цвят, в комплект с жартиери.
— Ти обличаш това — заповяда жената. — Теб чака сеньор Серато.
42
Знойната жега на южноамериканското лято се уви като влажна кърпа около Бен и Нико в момента, в който напуснаха самолета на „Иберия“, излетял от ветровития Мадрид точно дванайсет часа по-рано, за да кацне на пистата на международното летище „Хорхе Чавес“ в Лима. Докато стигнат до терминала за пристигащи, ризите им вече лепнеха от пот, независимо от факта, че навън все още беше ранно утро.
— Два дни се чудех как да не умра от измръзване, а сега това! — промърмори Нико, докато събличаше сакото и навиваше ръкавите на ризата си, внимавайки да не докосва бинтованата лява ръка, която продължаваше да го наболява. Под бинта се криеха десетина груби шева, направени от Бен още в Монтефрио с помощта на малкия медицински комплект, който винаги носеше на дъното на войнишкия си сак.