Отне му време, преди да се осъзнае и да каже нещо повече, поразен от усещането да държи в ръцете си това живо създание, което наполовина бе самият той. След малко обаче нареди на Грегерс да се върне в леглото, понеже искаше да си поговори с мама Сигни, момчето първо не се подчини, но той веднага му се скара, че трябва да слуша баща си.
Отначало се наложи да вади думите от устата на Сигни, изглежда й беше трудно да говори свързано. Скоро обаче се съвзе, погледът й изгуби от дивотата си и тя потвърди това, което Биргер вече знаеше или бе отгатнал.
Тя никога не се беше отдавала на мъж преди онази нощ в Агнесхюс на сватбата на Йон Агнесон. Мъдри старици й казвали, че не може да зачене първия път, но това не беше вярно. След това баща й, заподозрял, че не всичко е било както трябва в нощта на младежите в Агнесхюс, я пазел като гъска, която носи златни яйца. Скоро проличало, че очаква дете, значи нямаше кой освен Биргер да е бащата. Баща й изтръгнал истината от нея с камшик. Опитала се да гледа Грегерс сама според силите си и може би в последните години, щом навлязъл в онази възраст, когато децата питат за всичко възможно и невъзможно, тя му бе разказала приказката как баща му ще дойде на кон в една късна вечер, когато най-малко очакват, и как щитът му ще блести в синьо и златисто, и как гордият му бял жребец ще се вижда от далеч.
— Защо си казала, че конят ми е бял, след като знаеше, че е черен? — запита Биргер.
— Защото това беше приказка, а в приказките белият кон се вижда по-добре по мръкване от черния — отговори тя, но в същия миг избухна в смях, който зарази и Биргер.
— Трябваше да ми изпратиш известие, трябваше да знам — каза Биргер, като се съвзеха от освобождаващия смях. — Както е станало, можеше никога да не дойда и изобщо да не науча, а ти щеше да живееш в тази миша дупка до смъртта си и кой знае какво щеше да се случи с малкия Грегерс.
— Изпратих да те повикат, молех се — отвърна тя със сведени очи. — Молех се на Божията майка да се смили, да възнагради любовта и да прати утеха на онази, която толкова много я обича. И Тя чу молитвата ми, Тя най-накрая те доведе.
При тези думи Биргер замлъкна. Вярно си беше, че бе яздил наслуки из долината на Меларен, за да намери някого от Форшвик, взел жена от рода на Ерик или Улв, понеже през последните години много Фолкунги без особено големи имоти си бяха потърсили съпруги по тези места. Можеше да сполучи в стопанството, което посети последно, и да свърне в съвсем друга посока. И все пак беше пристигнал в този отдалечен чифлик, чието име научи чак сега. При това точно по здрач, а не посред бял ден, когато не би намерил причина да остане дълго, особено както не беше добре дошъл. Навържеше ли човек всичко това, намираше само един отговор — Божията майка беше чула молитвите на Сигни и с благата си ръка бе водила стъпките му към нея и Грегерс.
— Тази нощ за теб е последна в колибата — заяви той. — Искам да я споделя с теб и нашия син, само ми позволи да изляза и да кажа на Сала, че това и за нея е последната нощ като робиня.
Беше тясно в постелята на Сигни, а малкият Грегерс спеше неспокойно и буташе майка си, понеже не смееше да докосне баща си. Биргер през повечето време лежеше по гръб буден и се взираше нагоре в мрака, обгърнал с ръка и двамата.
На следващата сутрин обаче се събуди късно, изненадан, че накрая все пак е потънал в дълбок сън. На ясната дневна светлина видя, че Сигни бе красива, точно както си я спомняше от Агнесхюс, но добре щяха да й дойдат нови дрехи и женска грижа, понеже повече приличаше на робиня, отколкото на свободна млада жена.
Той се сбогува с тях кратко и малко свенливо, вдигна засмения Грегерс високо към небето и обеща скоро да се видят пак, но беше на път в служба на краля и точно сега не можеше да се бави. Грегерс и майка му обаче щяха да се преместят в по-добро жилище още преди вечерта.
Целуна и двамата по челата и си тръгна бързо, без да се обръща. По пътя през гората обратно към стопанството премисли хубаво какво щеше да каже на бащата на Сигни.
Щом домашните го видяха да идва откъм гората, настана голямо лутане и шепот. Скоро седна в залата насаме с бащата на Сигни, който се наричаше Улаф Гудмурсон.
— Пристигнах в стопанството ви като гост, господарю Улаф, без да знам, но сега трябва незабавно да уредя с вас две дела — започна Биргер без заобикалки, веднага щом им поднесоха първата бира за сутринта. Макар да седяха на масата сами, в залата доста се шушукаше и много наостриха уши.
— Не сте онзи гост, който с радост бих приел в дома си, юнкер Биргер, какво тогава ви кара да мислите, че желая да си имам работа с вас? — отговори Улаф едновременно уплашен и ядосан.