— Щом е така, добре е да започнем с по-маловажния въпрос — продължи Биргер. — Имате една робиня, господарю Улаф, която ми направи голяма услуга, макар да се опасявам, че ще си помислите как с това не е зарадвала особено собственика си. Както и да е, искам да я откупя за една марка сребро.
— Никой роб не заслужава такава висока цена — намръщи се Улаф.
— Знам това, но и никой роб не ми е правил такава услуга както онази, която наричат Сала. Споразумяхме ли се за това?
— Споразумяхме се.
— Добре. Тогава стигаме до големия въпрос. Срещнах сина си Грегерс, който е будно и пъргаво дете и говори много добре за крехката си възраст. Наричали са го копеле. От този ден вече не е такъв. Той е мой извънбрачен син и името му е Грегерс Биргерсон.
— Въпреки това дъщеря ми е развратница, а такъв позор не се измива толкова лесно дори от юнкер, който идва и казва, че му е извънбрачен син — промърмори Улаф, несигурен дали да изпитва гняв, задето честта не можеше да се възстанови напълно, или радост, понеже вече имаше внук, приет в могъщия фолкунгски род.
— Аз също съм извършил прелюбодеяние — отвърна Биргер студено. — Това се случва и със знатни, и с хора без благороден произход. Станало е и няма какво да се караме. Чуйте вместо това моето предложение. Днес Сигни и Грегерс Биргерсон ще се преместят във вашата къща, ще се помирите с дъщеря си, ще се погрижите синът ми незабавно да бъде кръстен и ще се отнасяте с него с онази любов, на която има право внукът ви. Когато дойде време за коледната бира, вие, господарю Улаф, Сигни с Грегерс Биргерсон и тези, които благоволите да ви правят компания, ще дойдете в Улвоса. Тогава трябва да вземете и печат, ако имате такъв. Там ще направим договор. Грегерс ще бъде възпитаван във Форшвик, а Сигни ще получи собствено стопанство от моите владения. Така ще бъде.
— Какво ви кара да си мислите, юнкер Биргер, че можете да идвате в собствената ни къща, да се разпореждате както ви е угодно и да заповядвате като стопанин? В собствения ми дом! — избухна Улаф и отначало изглеждаше сякаш се канеше да удари юмрук по масата, но се отказа. — Аз все пак съм мъж от рода на Улв — добави той по-колебливо, когато Биргер не даде вид, че смята да отговори.
— Аз пък съм Биргер Магнусон от Улвоса, от рода на Фолкунгите — отвърна Биргер много бавно. — От този ден насетне и Грегерс е Фолкунг. Вие, господарю Улаф, носите отговорност за живота и благото на един млад Фолкунг. Ние, Фолкунгите, ще бъдем много благосклонни към вас, ако приемете простото желание, което изложих. А ако се замислите, струва ми се, че е по-добре да имате приятели, а не врагове в лицето на Фолкунгите.
Нямаше нужда Улаф Гудмурсон да мисли дълго. Макар този юнкер да бе изказал цялата си заповед без изобщо да звучи заплашително, без дори да повиши глас, в думите му имаше ледена студенина. Смисълът да има приятели в лицето на Фолкунгите беше по-скоро неясен, въпреки че, без съмнение, това беше добре. Да му бъдат врагове обаче, означаваше опожарени стопанства, изклани роби и добитък, а и загуба на собствения живот.
Господарят Улаф веднага реши, че предложението на Биргер бе добро, и с голяма радост и чест прие поканата да прекара времето за коледна бира в Улвоса.
Така и стана. Господарят Улаф Гудмурсон пристигна в Улвоса с четири шейни веднага след ранната литургия на Коледа, понеже снегът беше добър за път по-късно от обичайното тази година. Сигни отново изглеждаше като млада жена с ясни очи и весела душа, а малкият Грегерс скоро бе обикнат от всички заради лудориите и любопитството си към нещата в стопанството, безпределно по-могъщо от онова, което досега бе виждал в живота си.
За голямо облекчение на Биргер Ингрид Улва беше учтива с Улаф Гудмурсон и мила със Сигни далеч повече от очакваното, освен това изглежда й беше особено приятно да хване Грегерс и да го държи на бабиното си коляно — нещо, което обаче не беше толкова лесно, защото той веднага бързаше да хукне нанякъде.
Написаха каквото се налагаше да напишат, а Улаф Гудмурсон наистина носеше и печат, макар да не умееше нито да чете, нито да пише. Споразумяха се Грегерс да бъде научен във Форшвик на всичко, което момчетата трябваше да знаят, въпреки че дядо му беше подозрителен към приказките за четене и духовници и мърмореше, че той самият би предпочел по-мъжествено възпитание от това. Тогава Ингрид Улва му обясни благо и без подигравки, че нямаше за какво да се безпокои, що се отнася до мъжественото възпитание във Форшвик.