И така, началото на този кръстоносен поход излезе по-малко благословено от това, което бяха очаквали и Валерий, и Карл Глухия. На първото военно събрание същата вечер в крепостта ярлът обаче обясни, че беше добре, дето са си устроили опорна позиция в укрепление още в деня на пристигането си в страната на езичниците. В сравнение с това бе дребно нещастие, че тъкмо първите езичници, на които бяха попаднали, се бяха оказали християни. С крепостта Леал като главна опора вече можеха да се захванат с подвига да покръстят околните провинции. Не казаха кой знае колко повече тази първа вечер, понеже опиянените от победата воини от Свеаланд бяха твърде непокорни, за да могат да участват в организирано разискване.
Междувременно Биргер си мислеше, че дори най-страшните му опасения за тази война на глупостта вече бяха безмерно надминати.
И нищо, донесено от следващите дни, не говореше за обратното. Биргер и воините му от Форшвик яздеха из околните местности във все по-обширни кръгове около крепостта Леал, за да разузнаят дали там нямаше въоръжена заплаха или знаци, че се приближава враг. Откриха единствено малки селца с християнски църкви и селяни, които боязливо ги благославяха, като минаваха покрай тях. Провинция Роталия вече бе покръстена.
Конницата на Биргер затърси все по-далеч от Леал, без да получи по-различна информация от тази, с която вече разполагаха. На третия ден обаче, тръгнали на юг, те прекосиха пуста равнина с две големи долини. Никой от воините на Форшвик не беше нащрек, защото вече не очакваха да открият врагове. Въпреки това беше по-важно да проучат двете долини, отколкото откритите равнини с просторен изглед, затова прекосиха първо едната от изток на запад, без да намерят друго освен някое избягало говедо, а след това се върнаха през другата долина в обратна посока. Беше ранна вечер и слънцето стоеше ниско на юг. Затова осемте непознати ездачи високо горе на южния склон на долината изглеждаха така, сякаш носеха черни дрехи.
Биргер вдигна дясната си ръка, за да спрат и останаха за малко на мястото си, присвили очи срещу слънцето в опит да разгадаят какви ездачи имаха пред себе си. Видяха копия и лъскави щитове, както и че конниците там горе нахлупиха шлемовете си, разделиха се на две групи по четирима и се приготвиха за атака.
Биргер веднага заповяда на своите воини бързо да се оттеглят нагоре по долината, за да излязат на равнината. Така изглеждаха все едно бягат и враговете пришпориха конете си, за да ги настигнат. Конниците от Форшвик обаче се изплъзнаха с лекота, горе на равната земя сложиха шлемовете си, разделиха се на четири групи и се подредиха в полукръг, за да може светлината да пада върху враговете им отстрани. Застанаха така и зачакаха.
Осемте ездачи, които не се бяха побояли да нападнат два пъти повече противници, за учудване както на Биргер, така и на останалите, скоро се показаха над стръмния склон и се огледаха. Като откриха, че ги очакват, те се скупчиха и се подредиха в права линия за нападение.
Тогава Биргер даде команда ескадронът да наобиколи врага в четири плътни групи като чувал.
Конниците обаче веднага прозряха клопката и се прегрупираха пак по четирима, като тръгнаха в различни посоки, за да се заемат с двете най-близки групи бойци от Форшвик. В отговор Биргер премести напред двете си най-задни групи, за да излязат начело.
Така всяка тръгнала в атака вражеска четворка щеше да се сблъска с осем конника отпред и отстрани.
Враговете лесно предугадиха и този капан и избягаха в полукръг, за да се качат малко по-нависоко, където в същия миг се обърнаха и отново се събраха в права линия за нападение.
Биргер веднага даде знак на хората си да се подредят по същия начин и щом застанаха в редица, тръгнаха ходом напред, за да видят какво смяташе да прави врагът и дали имаше достатъчно смелост. Това беше чудноват съперник — знаеше всички правила за водене на битка срещу конници и преди всичко за избягването й. Ако това бяха езичниците, в никакъв случай не биваше да ги подценяват.
Осемте конника не отстъпиха, въпреки че срещу тях бавно напредваха два пъти повече мъже. Скоро щеше да бъде твърде късно да се измъкнат и все пак враговете не помръдваха. Не им липсваше кураж.