Последното, което Биргер на свой ред бе очаквал да срещне в езическа, вража страна, бяха рицари, същите като рицарите тамплиери на дядо му Арн. Затова не след дълго заразпитва за връзката между двата ордена, ако имаше такава.
Брат Арминус веднага потвърди, че рицарите от Братството на меча бяха орден от същия вид като този на тамплиерите, затова и дрехите много си приличаха. Освен това светият отец Инокентий III им бе дал същото Правило като на тамплиерите.
— "Когато извадиш меча си, не мисли кого ще убиеш, а кого ще пощадиш" — веднага изрецитира Биргер, щом разбра това и успя да смае брат Арминус, както се и надяваше.
Така дойде ред на Биргер да отговаря на въпроси, да разкаже за дядо си Арн Готски и как уменията на рицарите тамплиери бяха наследени у дома в Готия, затова не беше толкова учудващо, че неговите конници и тези на брат Арминус току-що се бяха опитали да ударят другия със собственото му оръжие. Той посочи към знамето, което носеше Матеус Маркусян пред тях, където трите тамплиерски кръста се виждаха до фолкунгския лъв, тъкмо това беше гербът на дядо му Арн.
Брат Арминус остана поразен, после много се оживи, като чу как един брат от рицарите тамплиери беше успял да донесе толкова важни познания на роднините си у дома. Разбира се, при условие, че тези умения не се използват за зли цели. Биргер веднага го увери, че съвсем не беше така, конници като него самия по принцип влизаха в бой само за да защитават родината срещу чуждестранни врагове, но този път — на кръстоносен поход в езическа страна.
Думите езическа страна накараха брат Арминус да се усмихне кисело. Отбеляза, че има с какво да му възрази по въпроса и веднага щеше да го направи. Той обаче бе съзерцавал известно време бойните ръкавици на Биргер и стоманените шини по прасците и коленете му над бронята, както и други неща, с които разполагаха Биргер и хората му, но не и рицарите на меча. Биргер му даде да пробва една от бойните ръкавици и охотно му разказа малко за защитните елементи по коленете и раменете, които при всички от Форшвик бяха много по-добри, отколкото при християнските им събратя. Не им отне много време да завъртят търговия и Биргер обясни как лесно щяха да изпратят известие от Рига за Висбю, където един търговец на име Ескил Магнусон би могъл да продаде възможно най-голямото количество от това снаряжение. Все пак щеше да измине половин година или цяла, преди да успеят да вземат стоките във Висбю.
Брат Арминус нямаше търпение да запишат всичката тази информация, защото му се стори, че дори бойната ръкавица, която бе пробвал, далеч превъзхождаше собствената му ръкавица с един пръст, предпазвана от метални брънки. Ръцете и коленете бяха онези части от тялото, които рицарят най-често нараняваше, затова тези нови елементи за бронята щяха да донесат благословено улеснение на Божите воини.
Щом наближиха крепостта Леал, брат Арминус набързо разказа на Биргер каква беше задачата му. Земята на север от крепостта на новодошлите свеони беше във владение на датския крал Валдемар, чийто лагер се намираше в Ревал. В момента той строеше могъща каменна крепост там. На юг от Леал бе територията на Братството на меча, която управляваха от своята крепост в Рига. Местността между тези две покръстени и вече завладени територии се наричаше Роталия, точно там се намираха те сега. Роталия приличаше на парче нива между рицарите на меча и датчаните — ничия земя, така че нямаше да влязат в излишни спорове едни с други. Тук, в Роталия, обаче нямаше никакви живи езичници и за новодошлите щеше да стане много трудно да спасят каквито и да било души.
Затова пък дебнеше коварен враг, който не биваше да бъде подценяван. По големите острови Дагьо и Йосел властваше езическа варварщина, там се подвизаваха голямо количество грабители, трудни за надвиване. Не беше лесно да ги нападнат по море, а през последните години зимите били толкова меки, че ледът не би издържал цяла армия рицари дотам. Рано или късно Братството на меча щеше да разчисти тези змийски гнезда, но дотогава беше добре свеоните да се пазят от атаки откъм тези острови.
Брат Арминус напразно беше избързал да обясни всичко това на Биргер. Когато рицарите на меча се срещнаха с крал Юхан Младия, ярл Карл Глухия и архиепископа, се оказа, че никой от тях не разбира и дума нито на църковния език, нито на саксонски — езика на брат Арминус. Ето защо скоро се наложи да повикат на срещата Биргер, за да превежда всичко, което си казваха. На брат Арминус му се стори, че вижда един епископ, който много добре разбира казаното, поне на църковния език. На този епископ обаче му бе забранено да се изказва в присъствието на своя архиепископ, а той пък очевидно беше луд — седеше и си бръщолевеше. Брат Арминус обаче успя да предаде ясно и точно съобщението си на младия крал с помощта на Биргер.