Въпреки това го обезпокои небрежният начин, по който той прие вестта за смъртта на брат си Карл. Елоф просто вдигна рамене, въздъхна и заяви, че онзи, който е искал да даде живота си за обещаното блаженство, сигурно не беше за оплакване, когато молитвите му наистина се изпълнеха. Биргер помръкна от този начин да приеме известие за смърт, но и се усъмни, понеже изведнъж осъзна, че на Елоф едва ли му е било лесно да бъде най-малкият в рояк по-големи, по-силни и преди всичко много амбициозни братя. Особено пък щом надарената им със силна воля майка, Ингрид Улва, толкова отрано и толкова ясно бе показала, че не хранеше особено големи надежди точно за Елоф. Тайните рани, които той носеше в себе си, далеч не бяха излекувани, тогава би било още по-добре да получи по-голяма отговорност, за да има причини да бъде далеч от таверни и самосъжаление. Ето защо Биргер убеди господаря Ескил Елоф да бъде този, който щеше да носи цялата отговорност за търговията със стоките от Форшвик към Висбю и Рига. Господарят Ескил се поколеба, преди да се съгласи с предложението, понеже една толкова голяма сделка с оръжия би трябвало да стане най-печелившата, ако се извършеше правилно.
Когато дойде време Биргер и брат Арминус да се разделят и да отпътуват, всеки в своята посока, Биргер помоли за услуга и за първи път не беше сигурен как да подбере думите си. Помоли приятеля си да разбере, че като мъж от Западна Готаланд той може би имаше чувства и представи, които на един истински духовник като брат Арминус биха се сторили малко низки и просташки. И все пак искаше да си отмъсти на грабителите и убийците от Йосел. Също така беше разбрал, че рицарите на меча възнамеряваха да нападнат острова, по-добре рано, отколкото по-късно. Ако не за друго, то най-малкото беше неприятно да си имат такива ближни посред завладяна и християнизирана страна.
И така услугата, за която молеше, беше проста и лесна за обясняване. Той желаеше да го известят предварително кога възнамеряваха да извършат това наказание. Искаше да дойде с не по-малко от сто конника, каквито брат Арминус вече беше видял и дори бе приел двама в свещения си орден.
Брат Арминус спокойно гладеше черната си брада в очакване Биргер да се измъкне от малко лъкатушния си път към тази проста молба. След това го увери, че отмъщението може да бъде и добро нещо, а в случая и християнско, след станалото в Леал.
Той обеща навреме да изпрати известие до господаря Ескил във Висбю преди еднакво християнското и необходимо отмъщение срещу Йосел. Добави и че за него беше особена радост да получи възможността да се бие рамо до рамо с добрия Биргерус Готски, а не срещу него, както за малко щеше да стане при първата им среща.
III
Много се говори през последвалите години за начина, по който Ингрид Улва прие вестта, че синът й, епископ Карл от Линшьопинг, бе убит от езичници при Леал в Роталия. Клюки и клевети, при това опасни за клеветника, щеше да си каже човек, ако нямаше толкова много свидетели сред хората от Улвоса и онези бойци от Форшвик, които тъкмо бяха слезли на кея, когато тя произнесе думите си.
Закле се във всичко свято, че мерзавците, отнели й сина, щяха да умрат. Най-долният, Валерий, в течение на година, а другият — наивният крал Юхан — преди да изминат две години.
Може би такива отчаяни думи от една майка, която току-що бе получила известието, че един от скъпите й синове е бил убит, не бяха нещо достойно за особено внимание. Не една жена бе изричала това в миг на мъка.
С Ингрид Улва обаче бе различно, понеже беше права. Вероятно не беше трудно да предскаже смъртта на архиепископ Валерий — по това време той лежеше и бълнуваше в треска в епископския си дом в Упсала и това беше откакто се бе върнал от Естония два месеца по-рано. Всеки би могъл да каже, че не му оставаше много.
Но млад, здрав крал да умре внезапно на 22 години беше друго, при това по-трудно за приемане, понеже почина в остра треска по същия начин, както крал Ерик Кнутсон преди него. Разбира се, носеха се слухове, че Ингрид Улва го е отровила, но всеки разумен човек отхвърляше подобни приказки. Да, Ингрид Улва беше в кралския Нес на една голяма гощавка, където присъстваха повечето значими мъже и жени в кралството. Това обаче бе повече от три седмици преди смъртта на краля, следователно острата му треска нямаше нищо общо с присъствието на Ингрид Улва, още по-малко пък с някой друг от многобройните кралски гости.