Слуховете обаче се лепяха по жените като бодливия репей, ако някой започнеше да ги нарича вещици, така стана и с Ингрид Улва. Разликата все пак беше, че този път подобни мълви сякаш се оказваха по-опасни за тези, които ги разпространяваха, отколкото за взетата на прицел. Ингрид Улва не беше коя да е жена, а и я защитаваха най-могъщите мъже в кралството.
И въпреки че упорито се злословеше как първото нещо, което е направила при известието за смъртта на сина си епископа, беше да падне на колене, да заскубе коси и да избълва проклятието срещу виновните според нея, последвалите й действия бяха много по-разумни и пъргави. Само след няколко часа се намери при Фолке Бенгтсон в Биелбо, където той беше новият родов ярл на Фолкунгите, след като доведеният му брат Карл Глухия беше заел мястото му на кралски ярл.
Скоро Фолке и Ингрид Улва се бяха наговорили какво да се случи. Първо титлата ярл на кралството трябваше и занапред да принадлежи на Фолкунг и след като Карл Глухия бе паднал в боя, се налагаше Фолке да си върне короната. Най-злият му враг определено беше архиепископът, но той вече не се броеше, понеже лежеше на смъртния си одър в Упсала. Кралските съветници не биха могли да възразят, още по-малко пък самият наивен крал.
Вследствие на това, че Фолке отново щеше да се облече в дрехите на кралски ярл, трябваше вече да е време за нов родов ярл на Фолкунгите, смяташе Ингрид Улва. А мъжът, за когото си мислеше, беше синът й Биргер.
Нямаше нужда Фолке да размишлява дълго, преди да намери предложението на Ингрид Улва за най-мъдро. Биргер вече се държеше като родов ярл на събранията на Фолкунгите, него всички го слушаха. Вярно, беше млад. Но такъв бе и Биргер Бруса, когато го бяха избрали за водач на рода.
Малко мъже можеха да си съперничат с Биргер при избора на родов ярл, а сред младите само един. Това беше синът на Карл Глухия, Улф Фаси, който май смяташе, че е по-близък с рода от Биелбо, понеже бе живял там през целия си живот и затова имаше по-силни кръвни връзки от Биргер, чийто баща Магнус Монешьолд бил просто млечен брат на Биргер Бруса. С правото на кръвта можеше да се твърди, че сега той беше онзи, който щеше да наследи баща си, Карл Глухия, като господар на Биелбо и глава на Фолкунгите.
Старият Фолке обаче смяташе, че лесно щеше да предотврати това. Неговият полубрат Карл Глухия все пак се отнасяше с такова безмерно подозрение към всичко, което спадаше към новите методи за война, че синовете му така и не получиха образование във Форшвик. Може би Улф Фаси повече от много други се чувстваше като у дома си в Биелбо. Но родов ярл, който не умееше да язди с копие и щит като воин от Форшвик, така или иначе никога нямаше да бъде избран на родовия тинг, където вече повече от половината говорители на фолкунгски стопанства също бяха възпитавани там. Всички на родовия тинг щяха да подкрепят Биргер, освен самия Улф Фаси.
Не бе изминала и седмица след този разговор с господаря Фолке и Ингрид Улва се премести в Биелбо заедно с Биргер. Третият й син Бенгт тогава стана господар на Улвоса, а след по-малко от година — лагман в Източна Готаланд.
Биргер посвети първата година като ръководител на рода най-вече учейки се да се грижи за всичките дребни, но важни дела, които всеки ден излагаха пред родовия ярл. Най-често ставаше дума за разрешение да бъдат отмъстени различни неправди или за парични притеснения на вдовици и младежи, които не желаеха да споделят избраното от родителите им брачно ложе, както и някое и друго отвличане на булка. Последното беше най-важно, защото отдавна никой не бе дръзвал да смущава мира пред сватба, в която бяха намесени Фолкунги. Може би някой беше решил, че Фолкунгите няма да хапят толкова силно, докато родовият им ярл още е с мъх по бузите. Онези, които си мислеха така, бяха принудени скъпо да платят за грешката си, тъй като Биргер изгори стопанствата им, изби ги всичките и прибави владенията им към своите. Неговите стражи бяха най-многобройни от всички в стопанствата на Фолкунгите и до един идваха от Форшвик.
На следващата година на празника на Свети Петър, считан за първата пролетна литургия в Западна Готаланд, Ингрид Улва дойде със сериозен вид при Биргер и му каза да свика голям родов тинг при следващото пълнолуние, докато снегът още е удобен за шейни и роднините от по-далечни места също могат да дойдат. Отначало не искаше да обяснява защо беше убедена, че се налагаше той да се заеме с такава голяма задача, като нямаше толкова много за обсъждане на цял родов тинг. Тя настоя, твърдейки, че той като добър син трябва да върши това, което му заповяда. Тогава Биргер се ядоса и каза, че вече се беше наслушал на шушукания кой от сина и майката всъщност беше господар в Биелбо и нямаше никакво намерение да свиква всички мъже, само за да облекчи бъчвите с бира на стопанството. Тогава Ингрид Улва обясни спокойно, сякаш това не бе нищо особено, че крал Юхан ще умре тъкмо навреме за деня, който бе предложила. Ето защо тингът трябваше да определи позицията си по въпроса кой да наследи короната в страната и колкото по-рано Фолкунгите вземеха решение, толкова по-добре.