При тези думи Биргер дълго гледа изпитателно тъмните очи на майка си, без да открие друго, освен убеждението й, че казаното от нея е вярно. Не я разпитва повече, а свика тинг, както беше предложила.
Така Биргер разполагаше с предостатъчно време да премисли какво би трябвало да решат, а и как да обясни, че е съумял да свика родов тинг с такава необичайна предвидливост. За да представи достоверно, че това просто е било съвпадение, той намери за най-добре да обясни, че е смятал да обсъдят друго важно дело — относно грабителите от Йосел, които и миналото лято бяха върлували жестоко сред слабите свеи покрай Меларен. Ако майка му имаше право в предсказанието си за смъртта на краля, нямаше да си кажат много за Йосел. Ако не, това все пак щеше да изглежда достатъчно важен проблем, за да го изложи за решение пред целия род.
Що се отнасяше до спора за кралската корона, съществуваха само две възможности. Или Фолкунгите щяха да поемат властта и да удържат предстоящата война с Кнут Холмгейрсон, роднините му, потомци на Ерик, и някои от свеите, заели страната им. Или пък щяха да се споразумеят, че единственият с наследствено право беше синът на крал Ерик Кнутсон, едно детенце в Дания.
Ако Фолкунгите изобщо разполагаха с човек, който би могъл да претендира за короната и да спечели рода на своя страна, то това бе самият Биргер. Разбира се, че беше честолюбив, не му беше трудно да го признае мълчаливо пред себе си. Само че не беше безразсъдно честолюбив и като се замисли, осъзна, че Фолкунгите щяха да се разделят, ако повдигнеше въпроса в крайна сметка да завземат кралската власт. Улф Фаси никога не би го подкрепил, още по-малко рицарят Сигурд и брат му Одвар. А при все че Кнут Холмгейрсон и роднините му не бяха способни да устоят и на половината от фолкунгските воини, войната можеше да продължи дълго и да нанесе големи рани на цялото кралство.
Тези причини бяха достатъчни, за да се застъпи за детето Ерик Ериксон в Дания. Така Фолкунгите щяха да възобновят силните си връзки с рода на Ерик, а хванеха ли се да поделят властта в кралския съвет, спокойно можеха да получат половината от светските столове. Важното бе мечът на ярл да принадлежи на Фолкунг и цялото управление на войските да е в техни ръце. Така щяха да спасят мира за дълго време. А тъй като Фолкунгите бяха повече, по-могъщи и по-богати от Ериковците, скоро бавното завладяване с всичките бракове между двата рода щеше да изкорени Ериковия. Мирно, но сигурно щяха да завладеят цялата власт в кралството. Само че не сега и не с насилие.
Когато към Биелбо затанцуваха шейните с всички говорители на рода от далечните Имсеборг, Форшвик, Лена и Хьонсетер в Западна Готаланд и от стопанствата в Източна Готаланд, чийто път беше по-кратък, смъртната вест от Нес още не беше пристигнала. Затова Биргер се принуди да посвети целия първи ден на обяснения как щяха да отплават на изток с поне сто фолкунгски конника, да се присъединят към Братството на меча в Рига, за което имаше много да им разказва, а след това да изпълнят отмъщението срещу Йосел. Щяха да освободят всички мъже и жени от Свеаланд, държани там в робство, да върнат всички откраднати и плячкосани вещи на собствениците им из Меларен и с това да създадат толкова много връзки чрез зависимостта на благодарността, че властта над Ериковия род да нарасне още повече. Накрая щяха да пренесат останките на брат му и покойния ярл Карл Глухия за християнско погребение в Биелбо и катедралата в Линшьопинг.
Той изложи с такава силна убедителност всичко това, което всъщност не беше планирал като основен проблем, че роднините му скоро изявиха готовността си като един да го подкрепят в тази еднакво добра и изгодна война. Насмалко да привършат тинга още след първия ден, а говорителите да се отправят към къщи, за да започнат приготовленията за войната.