Брат Арминус отговори, че най-добре беше да прекарат есента в молитви и размисъл, за да видят как ледът се сковава и става достатъчно здрав, за да успеят рицарите на меча да го прекосят направо, заедно с християнските си братя. Това означаваше мигновена победа. Не беше особено сигурно ако слезеха на сушата с по-малки кораби.
Тази есен в крепостта на Братството в Рига стана тясно. Затова пък воините от Форшвик имаха възможност да участват в ежедневната тежка работа на братята си рицари на полето за упражнения, при това с огромно желание, тъй като повечето от тях бяха тренирали много по-дълго от домакините си и се представяха добре. Рицарят Бенгт се оказа непобедим на турнир, макар побелял и дори в тази свята компания.
Молитвите им бяха чути. Тази зима започна меко, с малко сняг, но след Коледа задуха вледеняващ вятър от север, който изглежда никога нямаше да отслабне и скоро морето замръзна като гладък щит. На рицарската армия не се наложи дори да заобикаля целия залив на Рига, за да прекоси леда от изток, където протокът до Йосел бе най-тесен, и където със сигурност щяха да ги очакват. Успяха да преминат по безкрайния гладък лед право от юг, като копитата на петстотин коня пристигнаха с чудовищен тътен.
На брега се натъкнаха на слаба и объркана съпротива и избиха всички. После побързаха на север и нападнаха изотзад защитните валове на островните обитатели по източния бряг. Не пощадиха никой мъж, който носеше оръжие или броня. Скоро черните пушеци на погребалните клади се наиздигаха из целия остров.
В близост до южния бряг имаше старинна крепост, не по-различна от онази, която някога наричаха Леал. Там рицарската армия си устрои лагер, след като старателно я бе разчистила от цялата мръсотия, а облечените в зелено монаси на Братството обиколиха и напръскаха с розова вода всички стени и подове.
Победата бе ясна като утринна светлина. Целият остров им принадлежеше безусловно, затова беше важно да подходят към победата прецизно, с необходимото внимание.
За никъде не бързаха, ледовете нямаше да се разтопят скоро. През това време товарни коли спокойно вървяха напред-назад между Рига и Йосел, а конни патрули имаха възможност да държат бреговете на острова под постоянно наблюдение, за да заловят всеки, намислил да избяга със злато и стоки. А когато ледовете все пак се разтопиха, пак не им беше тясно, тъй като петстотин конника лесно властваха на един остров, въпреки че там имаше около десет хиляди човека. Така или иначе гръбнакът на островната защита вече бе пречупен.
И как щяха да започнат работата сега? Брат Арминус разговаря трезво с Биргер още след благодарствената служба и вечернята на първия ден, в която участваха той и всичките му висши братя. Без съмнение рицарите на меча и Фолкунгите имаха различни цели. Лесно можеше да се обясни какво искаше да постигне Братството. Щяха да изградят укрепление на това място, но щяха да построят и църкви и да покръстят езичниците, които се явяха доброволно. Опитът им говореше, че след подобна голяма и цялостна победа, охотата да бъдат покръстени нарастваше значително сред претърпелите поражение. Освен това впоследствие се радваха на защита за живота и имуществото си.
Но какво искаше Биргер?
Първото беше отмъщение, обясни той спокойно. Второто бе да освободи всички мъже и жени от земите си, които държаха в робство. Третото бе да открие плячкосаните вещи, които принадлежаха на роднините или съседите му и да ги върне на пълноправните им собственици. Следваха по-незначителни неща като пренасянето на хората и вещите обратно през морето, но тъй като войнството му бе добро, би трябвало да успеят с лекота.
Брат Арминус кимна замислено при тези, както той се изрази, евтини и разбираеми изисквания. Сега обаче бе важно да не си пречат. Духовниците му нямаха търпение да започнат със спасителната работа. Още сега можеше да се види как първите езичници се тълпяха около крепостта, за да получат белия кръст върху дрехите си, който даваха на всеки след кръщенето, за да не го убият по погрешка.
Биргер помисли малко и предложи да извършат всичко по-бавно и старателно, понеже имаха предостатъчно време. Само да можеше всеки да бъде покръстен в собственото си стопанство, всичко щеше да мине по-лесно.
Тъй като брат Арминус не разбра предимството на този начин, който изискваше повече време, наложи се Биргер да обясни по-добре. Отне му половината нощ да го придума за това, което желаеше. И все пак наложи волята си — много неща показваха, че ако постъпеха според предложението на Биргер, нямаше да се налага да покръстват много от онези, които не търсеха искрено Бог, а просто искаха да се измъкнат от справедливо наказание.