Биргер слушаше с нарастващ интерес, понеже му се стори, че разпознава името Йевста. Името Сванте също го накара да разтършува из паметта си. Известно време мълча и мисли, докато му се стори, че си спомня правилно.
— Разкажете ми нещо повече за този Сванте — каза той замислено. — Как изглежда родовият му герб? Някога бил ли е на тинг заради една Божия присъда, която да реши дали той или един подарен роб е откраднал три златни монети?
— Точно така! — потвърди Торгейр удивен. — Това стана преди да завземе цялото стопанство, беше гостувал там, откраднал и обвинил една подарена робиня на име Иша, която принудил да носи желязо, преди да я обесят. Бог да се смили над душата й!
— Да, Бог да се смили над душата й — съгласи се Биргер. — Аз знам, защото присъствах на тинга в Аскеберя преди много години, когато това се случи. От онзи ден не съм забравил крадеца Сванте. Ето защо сега можем да уредим работата така, че всички да запазим честта си. След три дни ще се срещнем на кея при Ветерн, който се намира в края на тази пътека. Оттам ще яздим до Йевста и ще възстановим справедливостта.
Като каза това, Биргер се изправи, взе седлото и отиде при жребеца си. Когато се върна при лагерния огън, за да прибере кожите за спане и щита си, шестимата мъже седяха оплетени в разпра, която Биргер трудно можеше да проумее, тъй като току-що бяха получили предложение, каквото едва ли биха могли да отхвърлят.
— Откъде да знаем, че няма да ни измамиш? — избухна онзи от братята, който се наричаше Аунунд. — Откъде да сме сигурни, че не казваш това, само за да откупиш живота си, а после да се върнеш с много мъже и да ни убиеш?
— Защото още си жив, и защото разполагаш с език, който се движи опасно пъргаво — отговори Биргер. — Бяхте мъртви в момента, в който ми върнахте меча, стига да пожелаех. Но нали намерихме по-добър път.
— Та ние сме шестима! — възрази Аунунд разпалено.
— Вярно е — отвърна Биргер, бавно извади меча си и го насочи към него. — Вие сте шестима разбойници, а аз съм Фолкунг. Ако наистина искаш да провериш думите ми, направи го сега. Но си спомни, че отначало можех да ви предложа само милостива смърт, а стигнахме до нещо, което е по-изгодно и за мен.
Тогава брат му Торгейр се изправи и застана с разперени ръце пред сприхавия Аунунд, казвайки, че що се отнася до него, смяташе думата на един фолкунгски ярл за сигурна, както бе сигурно и че слънцето ще изгрее, всички те щяха да дойдат на срещата след три дни според уговорката.
Така и стана. Биргер пристигна с два ескадрона от Биелбо и няколко допълнителни коня, за да могат Торгейр, Аунунд и четиримата им освободени роби да попълнят крайните редици на мощната войска конници в синьо и сребристо, която скоро пристигна с гръм и трясък в стопанството Йевста.
Господарят Сванте не очакваше подобно посещение, и когато изтича на двора във владението си, първо реши, че са настъпили злощастни времена и идваха да вземат всеки мъж от стопанствата на Йевста, който бе способен да носи копие или лък.
Вместо това след малко се намери срещу самия ярл на Фолкунгите, за да изяснят едно дело, което в никакъв случай не бе в негова полза. Най-напред го принудиха да припише чифлика Бекафален на бедните братя Торгейр и Аунунд, след това получи предложение за Йевста и принадлежащите му стопанства, което бе смехотворно ниско, но се оказа трудно за отхвърляне, понеже дворът гъмжеше от конници в железни доспехи. Ярлът на Фолкунгите носеше пособия за писане и печат, самият той умееше да пише и всичко бе извършено справедливо и законно чак до мизерното заплащане.
Когато мастилото и печатът изсъхнаха, фолкунгският ярл изведе господаря Сванте на двора, който до преди малко му принадлежеше, подаде му меча му и заразказва на висок глас пред всички домашни как този мерзавец на име Сванте, когото имаха за стопанин, беше долен крадец, присвоил си някога три златни монети тук, в стопанството Йевста. Беше се измъкнал от това престъпление подобно на виеща се змия, като обвинил в кражбата една беззащитна подарена робиня на име Иша, поради което я убили. Никой не би могъл да намери по-голям страхливец от този Сванте и сега той щеше да си тръгне от имотите и стопанството си обезчестен.