Имаха възможност да изберат страна, но не го бяха направили и именно в това се състоеше проблемът. Не беше трудно да предвидят, че Кнут Холмгейрсон скоро щеше да потърси повод за раздор в кралския съвет и направо да закрачи към вратата в цялата врява. Никой обаче не бе предполагал, че заради това нещо трябваше да изминат целия път до война, ако изобщо можеха да наричат така събитията горе в енорията Сундбю в Сьормланд. Само че така се бяха сдобили в лицето на Кнут Холмгейрсон с претендент за короната, който щеше да търси повод за още по-тежък сблъсък с Норвегия. По този въпрос Фолкунгите трябваше да бъдат единодушни, а Биргер и рицарят Бенгт споделяха мнението, че до последно трябва да избягват война срещу норковците. Ако онези тръгнеха да нападат в страната им, щяха да ги надвият лесно с конницата. Но пък да изпратят войска, която да ги гони през високи планини и ширни фиорди, бе неосъществимо, а точно това мислеше да направи Кнут Холмгейрсон.
Имаха си повод за война с норвежците. Както обикновено при тях бушуваха размирици и последният бунтар, Сигурд Рибунг, забягна във Вермланд, веднага щом го погнаха. Накрая на норвежкия крал Хокон му дойде до гуша и преди една зима изпрати из Вермланд голяма войска от конници и шейни да опожаряват и опустошават за наказание. Със сигурност това никак не беше добре, норвежкият крал нямаше право да гори стопанства и да убива в страна, която принадлежи на готите и свеите. Освен това разногласията и кавгите трябваше да се решават с преговори и обезщетения. Да водят вместо това война в Норвегия и да я спечелят в местните фиорди не беше толкова разумно.
Рицарят Бенгт смяташе, че подобни въпроси съвсем нямаха реално значение за Кнут Холмгейрсон. Това, което той искаше, беше просто кралската власт и сега я имаше. Според рицаря Бенгт обаче се налагаше да премислят два други въпроса — един маловажен, и един значим.
Маловажният въпрос беше дали Фолкунгите да почетат коронацията на Кнут Холмгейрсон по-късно това лято, като се появят до един или щяха да изпратят само малка група. Той самият предпочиташе да бъдат многобройни, понеже причината, която Фолкунгите гласно бяха заявили, за да не се включат в шумотевицата, оказала се война, беше именно нежеланието им да се месят във вътрешните разпри на Ериковия род. Затова сега не можеха да отрекат на победителя правото да го почетат като крал. Такава бе последицата от неразумни решения, но не можеха да направят нищо впоследствие.
Големият въпрос беше как щяха да се справят с безредието и несигурността за живота, избухнали в кралството. Кнут Холмгейрсон и приятелят му Кнут Кристинсон бродеха от село в село там, на север от горите, както изглеждаше — най-вече из Сьормланд, плячкосваха чифлик след чифлик и вършеха всичко, което би могло да допадне на сурови мъже, ала и неща, които биха се харесали само на изверги. Във владенията на крал Кнут Дългия никоя булка не тръгваше на сватба в безопасност и никой мъж не беше защитен в собствената си къща.
Това представляваше голяма заплаха. Подобни безредици не биваше да сполетят Западна и Източна Готаланд. Как щяха да постъпят, ако кралски воини плячкосваха из стопанствата на роднините им?
Ще ги избият, както всички останали, отвърна Биргер през зъби. Друг отговор не съществуваше. В Западна и Източна Готаланд цареше фолкунгски мир, а с това и мир за повечето. Никой мъж не дръзваше и да си помисли за нападение над сватбено шествие на Фолкунги или пък да нахлуе и да граби в стопанствата им. Ако изпуснеха този ред, губеха всичко.
Рицарят Бенгт се съгласи след дълго и мълчаливо размишление. Значи, смяташе той, това също е причина Фолкунгите да отидат в пълни редици на коронацията на Кнут Дългия. На тази гощавка Биргер, без съмнение, щеше да седи близо до ухото на новия крал и тогава щеше да му обясни много ясно от какви последици се опасяваше, ако на хората на Кнут, на спътниците или роднините им хрумнеше безумната мисъл да плячкосват и опожаряват в земите на Фолкунгите.
Фолкунгите пристигнаха с голяма мощ и развети знамена на лятната коронация. Стренгнес, който бе малък град, нищо че строяха катедрала, блестеше навсякъде в синьо и сребристо.
По време на празничните дни Биргер имаше предостатъчно поводи да изложи предупрежденията си на бившия си другар Кнут Холмгейрсон, понякога завоалирано, понякога напълно директно. Кнут далеч не бе глупав и се погрижи родовият ярл на Фолкунгите да седи на почетните места заедно със самия него, архиепископ Улоф Басатьомер и новия ярл Улф Фаси.