И все пак чувството за поражение у Биргер се засили през тези дни на коронацията. Кнут искаше да състави кралския си съвет по такъв начин, че, без съмнение, смяташе да намали влиянието на Фолкунгите, доколкото му бе възможно. Разбира се, всеки път, когато станеше дума за новите съветници, той подчертаваше, че короната на кралски ярл ще принадлежи на Фолкунг, както и преди. Този ярл обаче беше Улф Фаси, напуснал с гняв и омраза както бащиния си дом Биелбо, така и съвета на крал Ерик. Ако кралският ярл Улф и родовият ярл на Фолкунгите Биргер бяха врагове, печелеше само онзи, който целеше раздор, а това бе крал Кнут. Намеренията му станаха още по-ясни, когато се оказа, че и братът на Биргер, лагман Ескил от Западна Готаланд, и синът на Улвхилде, рицарят Емунд Юнсон, трябваше вече да напуснат съвета, за да ги заменят двама лагмани от Упланд — Лаврентий от Тиундаланд и Гермунд от Атундаланд.
За съжаление, Кнут разполагаше с доста основателни причини, които да приведе, докато обясняваше защо за лагман Ескил повече нямаше да има стол в кралския съвет. Преди време на него именно бе възложена задачата да води преговорите с норвежкия крал Хокон и вършеше това по възможно най-несръчния начин. Вместо да се опита да въдвори мир и да се сдобрят, той се бе намесил във вътрешните норвежки размирици, като бе пуснал храненика си Кнут с войската на бунтовника Сигурд Рибунг и така бе влошил отношенията с Норвегия. На Биргер не му оставаше друго, освен да признае със скръб, че това бе необичайно погрешен начин да посредничи за мир.
Биргер си имаше няколко причини да откаже мястото в кралския съвет, което Кнут накрая все пак му предложи. Първо, поканата дойде твърде късно, сякаш всички важни столове вече бяха заети. Второ, той не желаеше да седи като фолкунгски заложник в един кралски съвет, където ярл бе врагът му Улф Фаси и разполагаше с най-голяма власт след краля. И трето, Биргер считаше, че Кнут Холмгейрсон в момента провеждаше подялба на кралството, разделение между свеи и готи. А в такъв случай най-важното бе да запази единството сред Фолкунгите в земите на готите.
Въпреки че Биргер излезе напълно прав в предсказанията си за крайно неблагоприятния път за развитие за кралството, това бе слаба утеха. Поражението му само изглеждаше още по-голямо заради онова, което неизбежно наближаваше да се случи.
Скоро на север в Свеаланд положението съвсем се влоши, разпростря се едно безмерно зло — плячкосваха най-ценните предмети и от църкви, тъй като бяха направени от злато или сребро. Говореше се, че това са младежи от Упланд, които по този начин намираха възможност да забогатеят, точно както предците им в миналото бяха плячкосали по своя път на изток отвъд морето, преди страните там да станат твърде силни или просто да ги завладеят датчани и рицари на меча. Ето защо положението на голяма част от обитателите на Меларен беше от трън та на глог — вече не ги нападаха никакви естонци, но за сметка на това върлуваха вандали от Упланд с подкрепата на краля. Много от тези грабежи се обясняваха със събирането на данъци.
В Западна и Източна Готаланд обаче не усетиха много от голямата суматоха на север от горите, където крал Кнут Дългия сега обикаляше от двор на двор със своите алчни и жадни стражи. Пристигаха вести от отделни бегълци, отправили се на юг, след като бяха загубили всичко и търсеха подкрепа и помощ при роднини. Все пак се случваше твърде рядко сватбени шествия на Фолкунги да си намерят работа на север.
Направиха изключение само онзи път, когато трябваше да заведат най-малката дъщеря на Бенгт Елинсон, Магнхилд, при Херве Стигсон от рода Улв. Според рицаря Бенгт имаше важни причини за тази сватба, а Биргер не можа да измисли някакво възражение. Скоро стана също толкова наложително да завържат семейни връзки с рода Улв, колкото и със самите Ериковци, понеже двата рода бяха тъй близки. Освен това девойката Магнхилд и юнкер Херве се бяха срещнали на гощавка в кралския замък в околностите на Линшьопинг, харесали се, спали заедно и след това помолили бащите си за годеж.
Дали дъщеря му вече очакваше дете, рицарят Бенгт не знаеше, а и не му се искаше да знае, но побърза да организира голям годежен пир в Имсеборг. Когато скоро след това дойде време да заведат Магнхилд на север в стопанството на юнкер Херве близо до Нишопинг, рицарят Бенгт потърси Биргер и го помоли за спътници на кон от Биелбо. Биргер веднага подкрепи тази молба и обясни, че той самият би повел най-малкото един ескадрон нагоре към Нишопинг за охрана на булката, защото никакво зло не биваше да застига Магнхилд — подобно нещо щеше да донесе най-голямото нещастие не само на рицаря Бенгт, а и на цялото кралство.