Ако се случеше да отвлекат или обезчестят такава девойка и булка, дъщеря на един от фолкунгските рицари и говорители, отмъщението по необходимост щеше да бъде толкова жестоко, че крал Кнут да се намери поставен пред невъзможния избор между две злочести алтернативи. Или в помощ на роднините си щеше да се принуди да събере всичките си хора и да потегли на юг, за да накаже Фолкунгите. Или пък щеше да направи опит да се преструва, че нищо не е станало и с това да всее голям раздор между всички онези, които подкрепяха властта му. Значи най-добре за всички беше, ако успееха да спасят крал Кнут от този злочест избор.
Недалеч от Нишопинг юнкер Херве посрещна идващата от далеч свита начело с рицаря Бенгт Елинсон и ярла на Фолкунгите, Биргер Магнусон, които яздеха от двете страни на булката Магнхилд. Юнкер Херве водеше дванайсет мъже и Биргер сметна, че сватбарите бяха значително по-силни, отколкото би могло да се изисква за последната част от пътя през една горичка. Ето защо заповяда на един от фолкунгските ескадрони да се върне в Биелбо. Това може би изглеждаше малко чудновато, когато бяха толкова близо до целта на пътешествието, но Биргер реши, че дори на едно доста голямо и богато стопанство щеше да му бъде трудно да храни всичките усти и да утолява жаждата на всичките гърла по достоен начин в продължение на три дни, ако булката пристигнеше с цяла конница спътници. Разочароваха се онези, които трябваше да се върнат, защото вече усещаха вкуса на сватбената бира в устата си, но се подчиниха, без да мигнат, както всички конници от Фолкунгите.
През двете изминали седмици упландци бяха вилнели недалеч от Нишопинг. Свитата на булката обаче оставаше толкова силна, че трудно можеха да си представят как няколко мизерни разбойници биха дръзнали да ги нападнат.
Когато обаче се спусна здрач, а те яздеха потънали във весели разговори в края на пътя през гората и скоро щяха да видят просторните полета около господарския чифлик на юнкер Херве, от една просека по средата на пътеката долетяха съмнителни звуци. Наизскачаха ужасни тролове с увиснали ръце и разкрачена, животинска походка.
Биргер веднага заповяда да спрат и да дръпнат конете назад, все едно ги е сковал страх, което беше лесно, понеже конете наистина станаха неспокойни от гледката пред тях в гората. Това колебание в сватбената свита сякаш веднага окуражи троловете, те се приближиха и нададоха от силни по-силни демонични ревове.
— Сега, скъпи мой бъдещ родственико, ни очаква забавен танц — прошепна Биргер, като бавно се приближи до юнкер Херве. — Можеш да ми вярваш, като ти казвам, че съм се изправял пред тази гледка и преди, кълна ти се, че главите там отпред падат също толкова лесно, колкото и човешките.
Юнкер Херве малко се поколеба, но като видя широката усмивка на Биргер, доби увереност, пришпори коня си и нападна без да се замисли. Зад него се събраха Биргер и осем конника от Форшвик, докато останалата част от охраната обгради булката Магнхилд, за да я защити.
Скоро думите на Биргер се оказаха верни — тези тролски глави падаха лесно като човешките. Незабавно хукнаха да гонят побягналите из гората и скоро по-голямата част от разбойниците бяха наказани с по-добра и по-бърза смърт, отколкото заслужаваха. Ездачите от Форшвик ги преследваха безмилостно с копия и мечове. Труповете оставиха в гората до следващия ден, когато щяха да разучат по-подробно какви са били приживе тези дяволи, защото сега мракът се спускаше бързо.
И така, радостта нямаше граници още на първата вечер от тази сватба между рода на Улв и Фолкунгите. Биргер на шега поръча да изрисуват един щит с герб, който изобразяваше червен трол с отсечена глава и отбеляза, че това все пак би прилягало изключително добре за нов герб на Херве, а занапред щяха да го наричат юнкер Троле.
Щастлив от героичния си подвиг и развеселен от оживените разговори и бирата, младоженецът Херве заяви, че намира предложението на Биргер Магнусон за много добро и наследниците им с Магнхилд щяха да се наричат рода Троле за вечни времена.
Дори и в това неспокойно време на вандали Биргер предпочиташе да язди сам, когато посещаваше Сигни, тъй като не смяташе, че любовта им засяга другиго. При Сигни и новото им дете, дъщеричката Сигрид, той можеше да се държи различно от онзи мъж, когото му се налагаше да бъде винаги сред Фолкунги. В стопанството на Сигни ходеше с обикновени селски дрехи, най обичаше да се разхожда по брега на езерото с малката Сигрид на едната си ръка, а с другата обгърнал крехките рамене на Сигни.