Беше им спокойно да вървят така и да си говорят само за предстоящата жътва на зоб в чифлика, за мъката по коня Ибрахим, умрял от непроходимост на червата, за това как младият жребец Маруан обаче се развиваше добре или за болестта, покосила хмела и развалила бирата, или пък дали да изпратят малката Сигрид в манастир, като поотрасне, за да я възпитат и да се учи на словото Божие. Той можеше да говори за такива прости неща, без да изпитва все по-изгарящото напоследък чувство за провал и безсилие. Ако Сигни му противоречеше, което се случваше твърде често, нямаше нужда Биргер да се напряга много, за да стане точно както той искаше или смяташе за най-добре. При Сигни не му се налагаше да бъде родов ярл — титла, за която бе започнал да се опасява, че не е годен. Тази нова пукнатина в неговата самоувереност на моменти го караше да бъде и мълчалив, мрачен. Сигни се беше научила, че утешителните думи не помагаха особено и го оставяше на мира, щом забележеше как той внезапно онемяваше, а погледът му изчезваше в далечината.
Бе започнал да се пита какъв смисъл Бог беше вложил в живота му. Без съмнение, изглеждаше, че е роден за родов ярл и тъкмо той щеше да отведе Фолкунгите до властта без излишни кръвопролития. Дълго бе вярвал в това и по тази причина ставаше твърд и непреклонен всеки път, когато Сигни предпазливо отваряше дума за съвместния им живот. Имаха две извънбрачни деца и живееха като съпрузи, и понеже така или иначе не се задаваше сватба, поне що се отнасяше до него, Бог едва ли би могъл да мисли друго, освен че двамата си принадлежат?
Макар Биргер винаги да отхвърляше непоколебимо всяко подобно предположение, през последните години бе станал все по-несигурен. Обичаше Сигни, отдавна носеше тайния им знак с червени сърца върху фолкунгския щит, а коя жена бе останала от Ериковия род, за да я отведе в брачното ложе? Ако някоя от сестрите на Кнут Холмгейрсон останеше вдовица, трябваше ли тогава да вземе нея за жена?
Такива въпроси задаваше на Бог, но Бог не му отвръщаше никога, а може би той и не заслужаваше отговор. Честно казано, не можеше да си се представи като добър християнин. Молеше се само няколко редки пъти в седмицата, а не се бе изповядвал дълги години.
Оправдаваше се с това, че може би е добил една твърде несправедлива представа за християнската вяра, защото мъжете, които бе виждал да управляват най-високите църковни длъжности, рядко бяха достойни за уважение. Предишният архиепископ беше интригант и предател, при това и отровител, който си въобразяваше, че е не само опростен, а и възнаграден от Бога, само защото бе покръстил насила един християнин в Естония. Новият архиепископ Улоф съвсем очевидно беше приспособенец — не се бе поколебал първо да короняса Ерик Ериксон, а след него Кнут Холмгейрсон. Епископ Бенгт от Скара, съумял да запази мястото си на секретар в новия кралски съвет, беше един от двамата най-богати мъже в Западна Готаланд. Говореше се, че когато планината от сланина Бенгт отиде на гости, всеки селянин в страната трепери заради това, което предстои да се случи със запасите му от провизии. Непонятно беше защо на епископа му трябваше да язди със свита от трийсет мъже и каква полза можеше да има от цялото светско богатство. За какво му бяха на един епископ всичките тези оръжия и щитове, гоблените, златните и сребърни украшения, които събираше така жадно?
Покойният брат на Биргер, епископ Карл, без съмнение, вярваше чистосърдечно, и явно си беше втълпил искрено, че е спечелил спасението на душата си, когато са го убили грабителите от Йосел. Определено бе по-достоен за почит, отколкото за присмех, заради това свое горещо убеждение. Биргер обаче никога не можеше да придобие такава уверена религиозност, понеже вярваше повече в човешкия разум, в честолюбието и страха, отколкото в молитвите и изповедите.
Станеше ли въпрос обаче за отношението към любовта и личната страст, брат му Бенгт, понастоящем лагман в Източна Готаланд и господар на Улвоса, вероятно бе излязъл най-хитър от братята, тъй като в знак на открито неподчинение, както спрямо майка си Ингрид Улва, така и спрямо брат си, родовия ярл, си беше взел жена само заради собствената си похот, без никаква полза за рода.
Наричаха я Сигрид Прекрасната и бе се оказало, че не носи този прякор без причина. Тя имаше обикновен произход, бе далечна потомка на рода Спаре. Бенгт се беше разбрал за годежа с баща й Сигстен изцяло на своя глава и не бе споменал нищо нито на майка си, нито на братята си, преди да изпият годежната бира и да определят и зестрата, и сутрешния подарък.
Тогава като яростно предупреждение Биргер бе изпратил в Улвоса едно наметало, наполовина ушито от лъскавия син плат, от какъвто правеха най-скъпите наметала на Фолкунгите, и наполовина от сив шаяк. След по-малко от седмица Бенгт изпрати плаща обратно в Биелбо, но бе поръчал да втъкат толкова много златни нишки и скъпоценни камъни в шаячната половина, че тя бе станала значително по-скъпа от синята.