Биргер, който тъкмо се беше върнал от Сигни след необичайно трудна раздяла, не беше в настроение да приеме тази шега с пълно спокойствие. В изблик на ярост той оседла коня си наново и отпраши към Улвоса.
Беше горещ и сух летен ден и прахът около разпенения му кон се виждаше от далеч, щом наближи Улвоса. Нямаше съмнение кой пристига, защото само мъже от Форшвик умееха да яздят по този начин и само един от тях бе известен с това, че идваше сам.
Тогава лагман Бенгт избяга в гората, обезпокоен, че брат му, родовият ярл, щеше да направи и двама им нещастни. Сигрид Прекрасната обаче побърза да си облече най-красивите дрехи и скоро посрещна Биргер в голямата зала на Улвоса с любезна усмивка. Срещаха се за първи път и щом я видя, гневът му го напусна в миг, той хвана ръцете й и заяви, че не му е трудно да разбере брат си сега, когато се е запознал с бъдещата си родственица. По-скоро може само да съжалява, че не е открил Сигрид пръв — тогава вероятно е щял да постъпи по същия начин като него.
По този повод изпрати хора да потърсят избягалия Бенгт, който скоро колебливо прекрачи прага на залата, вторачил тревожен поглед в Биргер. Помириха се с лекота и когато на следващия ден Биргер се завърна в Биелбо, всичко бе простено и Бенгт бе получил благословията на родовия ярл да вземе Сигрид Прекрасната за жена. Биргер дори му обеща щедър принос към сутрешния подарък.
Когато след това разказа тази история на Сигни, той осъзна твърде късно, че щеше да направи по-добре, ако си бе мълчал. Въпреки че не беше споменал преувеличените си думи към Сигрид Прекрасната, че сам е щял да постъпи като брат си, само да я е срещнал пръв, разказът съвсем не зарадва Сигни, а вместо това я хвърли в сълзи. Не беше трудно да предвиди укорителния й въпрос. Щом Биргер е могъл да разреши на брат си тази сватба по-скоро от любов и похот, отколкото заради борбата за власт, защо тогава бе толкова невъзможно на самия него да постъпи по същия начин?
Не му беше лесно да отговори, макар и без думи, и на самия себе си.
Макар често да намираше това за тежко и безрадостно, Биргер се опитваше да се бори със своята потиснатост, като работеше здраво за бъдещето. Черни облаци се скупчиха на северния хоризонт и Биргер предчувстваше, че разбойническото господство, което изтезаваше Свеаланд все по-жестоко с всяка изминала година, щеше да се разпространи и на юг. Рано или късно преливникът щеше да се пропука и тогава река от убийства и палежи щеше да залее сърцето на фолкунгските земи. В този час бе важно да няма други врагове освен Кнут Дългия и шайката му.
Най-голямо значение имаше мирът с Норвегия и Дания. Ето защо Биргер изпрати рицаря Бенгт при датчаните в Ревал със злато и писмени уверения в почит, за да откупи осмината конници от Форшвик, държани там в плен, откакто бяха потърсили помощ преди щурма срещу крепостта Леал. Самият Биргер се отправи с голяма свита към крал Хокон в Осло в опит да предложи изкупление за кашата, надробена от брат му, лагман Ескил.
Крал Хокон отначало съвсем не беше лесен, понеже намираше, че кралският съветник, изпратен да преговаря с него, лагман Ескил Магнусон, беше мъж, който говори с разцепения език на змията. Вместо обещанието, че никакви норвежки бунтовници повече нямаше да получат защита от свеи или готи, този западноготски лагман бе призовал доведения си син Кнут, чийто баща все пак беше покойният норвежки ярл Хокан Галин, да се присъедини към бунтовника Сигурд Рибунг. Да, така или иначе, крал Хокон вече бе победил, но не го радваше лъкатушенето на Ескил Магнусон и със, и срещу вятъра.
Биргер положи огромни усилия, за да постигне споразумение, защото това, което предложи в началото, изглеждаше сякаш отстъпките трябваше да дойдат само от страна на норвежкия крал. Той смяташе, че най-напред се налага кралят и доведеният син на Ескил, Кнут Хокансон, да се помирят. След това щяха да измислят подходящ брак, за да привържат Фолкунгите и норвежците толкова здраво, че нови измени да се окажат невъзможни. И така, ако крал Хокон организираше сватба между младия, несигурен Кнут и също толкова младата Ингрид, сестра на кралица Маргарета, не само помирението щеше да бъде добре подпечатано. С това норвежкият крал щеше и да спечели Фолкунгите за приятели, а те бяха най-силните в Свеаланд и в земите на готите и скоро щеше да се наложи да си разчистят сметките с разбойническия крал Кнут Дългия.