— Позволяваш си да ми се присмиваш, братче! — въпреки това гръмна гласът на Ескил, както стоеше на пода, надул се като настръхнала сова.
— Съвсем не, просто питам брат си, който трябва да знае неща, който не са ми известни — удиви се Биргер. — Та законът може да бъде несправедлив, извъртан, законът може да служи единствено на най-силния, в най-лошия случай — на най-злия. Ако ми казваш, че трябва да изградим държавата си върху този закон за вечни времена, аз не съм склонен да се въздържа от въпроса си.
— Кажи ми един несправедлив закон! — заповяда тогава Ескил и изгледа строго брат си, сякаш говореше на някого от прислугата.
— Носенето на желязо — отговори Биргер, без да повиши глас. — Кои двуличници не биха могли да заявят, че Божият закон е на тяхна страна, ако накарат опонента си да носи нажежено желязо?
— Прав си — сепна се Ескил и седна. — Току-що насочи копието си към една много чувствителна рана, скъпи братко. Носенето на желязо не е влизало в законите на предците ни, дошло е с глупави духовници. Но ще го премахнем!
— Тогава се връщам към въпроса си — кротко възрази Биргер. — Кой ни дава законите? Ако ти, както си лагман, кажеш, че даден закон ще бъде премахнат, достатъчно ли е това? А ако църквата не отстъпи? Ако не отстъпи народът, който намира голямо удоволствие в представлението, предложено от носенето на желязо? Тогава ти ли си този, който създава законите?
— Не аз, а кралят и неговият съвет — отвърна Ескил, изправи се и подхвана наново нетърпеливото си бродене по пода, внезапно доста по-увлечен и смирен, отколкото само преди миг.
— В такъв случай най-напред трябва да си издействаме власт над краля и съвета му — усмихна се Биргер. — А за това се нуждаем повече от конници и копия, а не от твоите писания. Точно това имам предвид. Това, което наричаш закон, стои на върха на копието ми.
— Тогава се иска и просветен в законите брат, който да те съветва — върна шегата Ескил. — Ти самият извъртал ли си закон?
— Със сигурност — отговори Биргер. — Купувал съм големи чифлици и земя от врагове. При това на добра цена, което е обогатило и мен самия, и рода ни. И то от мъже, които най-малко искаха да продават. Но въпреки всичко постъпихме както предписва законът, с печат и всичко останало.
— Как купуваш от онези, които не искат да продават? — полюбопитства Ескил.
— Просто е — отвърна Биргер. — Отивам в стопанството на продавача с два ескадрона конници от Форшвик. Това оказва удивително влияние върху склонността на хората да се съгласяват. След това просто съобщавам дружелюбно предложението си и никога не получавам "не" в отговор.
— В такъв случай наистина извърташ закона — съгласи се Ескил мрачно. — Значи се налага да премахнем този обичай. Всички големи дела трябва да се решават на тинга, както е според стария закон.
— И тогава пак ще дойда с конниците си — продължи да го дразни Биргер. — А ако някой ми противоречи, ще отида при него, ще хвана замислено катарамата на меча си и ще се усмихна. Това би трябвало да помогне. Но ако и това не свърши работа, ще кажа, че ти, мизернико, нямаш в гърдите си повече кураж от пале и други глупости, и след миг несклонният продавач ще лежи мъртъв, защото е извадил меча си. Всичко според закона ни.
— И тази несправедлива практика трябва да бъде премахната — кимна Ескил. — Кажи ми, вместо да ми се подиграваш, кажи ми как бихме могли да направим закона по-добър. Ако например бяхме кралят, ярлът и кралският съвет тук и сега, само ти и аз.
— В такъв случай имаме пред себе си работа за около ден — отговори Биргер. — Ако наистина искаме да променим закона, така да се каже. Защото при настоящото положение печелим най-много ние, понеже разполагаме с най-силни оръжия.
— Да речем, че не е така! — прекъсна го Ескил нетърпеливо. — Фолкунгите не разполагат с непреодолима военна сила, никой няма такава. Ние искаме мир в страната ни и вярваме, че можем да го постигнем, само ако законът служи на всички еднакво. Е!
— С това утвърждавам следните закони — засмя се Биргер. — Кръвното отмъщение вече не е законна порядка, всички убийства трябва да бъдат отнасяни до тинга. А там е забранено да се убива, както и да се носят оръжия. На тинга цари кралски мир. Забранено е да се отвличат и обезчестяват жени, тъй като това е най-обичайното начало на кръвното отмъщение. Забранено е да се нападат от засада хора на път към или от църквата, защото тъкмо там вършат това вандалите. Стигат ли тези или искаш още закони, скъпи братко?
— Изреди още, ако имаш какво да кажеш — отвърна Ескил тихо и много сериозно.