Грегерс и най-малките успяха да отправят по два изстрела всеки, преди обсадителите навън да проумеят опасността, тъй като по това време вече най-малко дванайсет мъже лежаха скимтящи от болка и умираха. Вандалите се оттеглиха от обсега им с ругатни и крясъци, за да изчакат огънят да си свърши работата. В същия миг Грегерс дочу звъна от бой с мечове и предположи, че рицарят Одвар и петимата по-възрастни от Форшвик, които спяха в рицарската зала, бяха излезли и се биеха. Само дето по цялата врява навън можеше да съди, че нападателите бяха в пъти повече от защитниците. Грегерс определи той и осмината по-млади, които командваше, да останат още малко в горящата къща и да стрелят наслуки, за да отклоняват вниманието от другарите си, успели да се измъкнат и вероятно на път към оборите. Щяха да накарат обсадителите да си мислят, че всички младежи са заклещени в къщата като плъхове. Пушекът смъдеше в очите и едно от момчетата заплака и захвърли оръжието, но Грегерс веднага отиде при него и му зашлеви шамар със заповедта да се бие като воин от Форшвик. Положението на всички бе на живот и смърт, не оставаше нищо за окайване. Налагаше се да останат още малко вътре при пожара, преди да се измъкнат през тунела за бягство. По-големите им другари трябваше да дойдат на кон, иначе всичко бе загубено.
Нилс Сигстенсон и младежите, които се бяха измъкнали първи заедно с него, побягнаха в мрака, за да не ги виждат, и тръгнаха на две групи към оборите, които още не бяха подпалени, но на всяка порта стояха по няколко стражи, смееха се и се пъчеха. Защитени от мрака, те успяха да се промъкнат съвсем наблизо, преди да вдигнат арбалетите си, спокойно ги доближиха на едно копие разстояние и светкавично убиха по един. След това се втурнаха в оборите, оседлаха коне, колкото можеха по-бързо, отвориха всички порти и на излизане награбиха копия и щитове от поставките за оръжия по стените. Щом първите осем излязоха навън, те веднага оформиха линия за атака, снишиха копията си, втурнаха се с бясна скорост право по главната улица и свалиха от седлото всички конници, които срещнаха, а онези, които не случиха да се хвърлят встрани, бяха прегазени. Като стигнаха мостовете, мелниците и работилниците, където още нищо не бе подпалено, те се обърнаха и нападнаха отново. В същото време осмината другари, останали последни горе в оборите, бяха приготвили конете си и се зададоха от другата посока.
Когато Грегерс чу тътена от конницата на Форшвик навън, взе най-малките със себе си в тунела за бягство, като внимаваше всички да си носят колчаните и никой да не държи оръжието толкова глупаво, че да простреля пълзящия пред него в мрака. След миг излязоха на свежия въздух, кашляха, а очите им пареха.
Враговете навън вече бяха повече от заети да се отбраняват срещу ескадрона младежи, които ги гонеха напред-назад с бързите си жребци, а онези, които побягнаха между горящите къщи най-напред се натъкнаха на деца и отначало не разбраха, че имаше нужда да се боят от тях, но се оказа, че в ръцете си те носеха смъртоносни оръжия и улучваха при всеки изстрел.
Сега битката можеше да завърши само по един начин. Когато обаче вандалите избягаха, половината Форшвик гореше, а сред умиращите и ранените все повече хора търчаха объркани във всички посоки и търсеха деца или роднини. Откъм някои от подпалените и залостени къщи долитаха ужасяващи писъци на мъже и жени, които изгаряха вътре. Този безпорядък им попречи да организират гасенето на пожарите с необходимата бързина.
Миризмата на пожарен дим и изгорели трупове тегнеше над Форшвик заедно с мъката. Когато Биргер стъпи на сушата при долните кейове два дни по-късно, очите му се просълзиха така силно, че нямаше никаква възможност да го прикрие. По-окаяна гледка не бе виждал никога в живота си.
Четирите най-големи сгради във Форшвик бяха изгорели до основи — рицарската къща, тази на младежите, оборите и Светата земя. Половината от по-малките къщи по главната улица също тлееха в руини. Освен това вандалите бяха опожарили малката дървена църква и убили двамата монаси от Варнхем на служба във Форшвик.
Сред падналите бяха рицарят Одвар, Матеус Маркусян, Ибен Арду и трима други мъже, които бяха спали в рицарската зала и в упорита храброст бяха извадили мечовете си, за да се втурнат навън и да посрещнат превъзхождащото ги множество. Те, както и четирима младежи, бяха загинали в битка. Всички останали от мъртвите бяха изклани, избити или изгорели.