— В името на Фолкунгите и на Бог, да, разбира се — съгласи се Ингрид Улва. — И все пак не е достатъчно добро.
— В такъв случай не знам какво има предвид скъпата ми майка. Но съм готов да слушам. Кажи ми нещо по-добро от Бог и Фолкунгите, ако можеш!
— Бог, крал Ерик Ериксон и Фолкунгите! — веднага отговори Ингрид Улва.
— Ерик Ериксон, куцото дете крал! — избухна Биргер стъписан. — Наистина ли искаш да довлека този урод от Дания и да сложа короната на главата му, когато главата на Кнут се търкулне на земята?
— Точно това искам да кажа — отговори Ингрид Улва спокойно, без да й мигне окото. — А сега те моля да ме изслушаш, без да ме прекъсваш.
— Слушам — потвърди Биргер с кратко кимване. — Но сега, скъпа майко, трябва да подбираш думите си като един Биргер Бруса, за да ме убедиш.
— Така и ще направя — отговори Ингрид Улва с едва доловима усмивка. — Ако не ме прекъсваш, не изтърчиш за бира, не пухтиш и не правиш гримаси.
— За сериозни разговори на четири очи няма нужда от опиянение. Това е мнението ми. Но говори най-сетне и ми кажи какви мисли криеш!
— Е, добре. Много са бегълците, преминали покрай Биелбо след размириците на север в Сьормланд. Там върлуват мъжете на Кнут. Хората в Сьормланд трябва да ги мразят. Затова пък жителите на Меларен те обожават заради многото освободени, които доведе вкъщи от Йосел. Това не е ли вярно?
— Всичко това е вярно, скъпа майко. Но какво общо има с нашата победа? И най-вече какво общо има със сакатия Ерик Ериксон?
— Нали нямаше да ме прекъсваш!
— Да, моля за извинение. Но кажи ми все пак, какво общо има това с Ерик Ериксон?
— Всичко! — отговори Ингрид Улва триумфално. — А сега се опитай все пак да ме слушаш, без да ме прекъсваш. Ще отидеш с войската си на север в Сьормланд. Ще разчистиш цялата провинция от хората на Кнут, но към самите й жители ще се отнасяш милостиво. Така ще изглежда, че имаш още по-основателна причина, когато се придвижиш до южния бряг на Меларен, където те познават не като опустошител начело на враждебна войска, а като освободител. Скоро Сьормланд, а също и Нерке ще бъдат очистени от хората на Кнут. И всички жители на двете провинции ще приветстват освободителя Биргер Магнусон от Биелбо и Фолкунгите му. Сега започваш ли да разбираш?
— Идеята ти е добра, така си и мислех да постъпя от самото начало. Но сега да се върнем на Ерик Ериксон!
— Гербът, който войската от юг ще носи, трябва да бъде същият като при Гестилрен, наполовина Ериковите корони, наполовина фолкунгския лъв. Това означава, че няма да бъдете търсещи отмъщение Фолкунги, делото не засяга само скъпия ви Форшвик. Става дума за кралството. И когато накрая, в Упланд или където и да е, заловите Кнут Холмгейрсон и го убиете, цялата вътрешна война ще приключи. Дошли сте в името на кралството и коронования крал Ерик, който беше благ владетел, а не главатар на вандали, както разбойникът Кнут. Сега вече трябва да разбираш.
Биргер дълго размишлява мълчалив. Ингрид Улва го наблюдаваше съсредоточено и видя, че думите й са били убедителни. Принуди се да положи усилия, за да не се усмихне от увереност в победата или гордост.
— Ах! — възкликна накрая Биргер. — Това, което казваш, съвсем не е толкова глупаво, скъпа майко. Но тази беше просто една от многото възможности, които обмислях преди тинга утре. А сега се налага да спя!
Биргер отиде до майка си и я целуна по челото, а после изчезна в тъмната стая с уверена крачка.
Ингрид Улва приближи восъчната свещ, вдигна отново хурката си и запреде вълната на прежда. Подсмихваше се. Скоро, помисли си, Биргер щеше да се ожени за кралска сестра.
На следващия ден в Биелбо се събра един родов тинг, кипящ от гняв и жажда за мъст. Само че сега беше ноември — най-неподходящият месец за война. Декемврийският мраз обаче щеше да скове земята и тогава можеха да яздят на север през Западен Арос и Еншопинг до двата замъка на Кнут — Вик и Ску — на юг от Източен Арос. Щяха да превземат крепостите, да ги опожарят, да избият безмилостно всички и да изгорят всяко стопанство на един ден път разстояние.
Така си го представяха Фолкунгите и преговорите започнаха с подобни предложения. Това би било най-малкото мислимо отмъщение за онзи, който бе виновен за оскверняването на Форшвик. Всички негови възпитаници, млади и стари, щяха да дойдат с хората от стопанствата си, да вземат и селяните от всички свои прилежащи чифлици и така да съберат над две хиляди дълги лъка.
Лагман Ескил за първи път присъстваше на родов тинг, но не му беше възможно като другите да седи на мястото си, докато се изказваше, а се разхождаше по пода с широка и мъжествена походка, както у дома, в собствената си зала, напрягаше прасци и обясняваше как беше най-добре да водят войната. Искаше да използват нови оръжия, особено при щурмуването на крепостта Вик, която беше по-силна от Ску. Говореше за trebuchet, сякаш всички знаеха какво е това, и как щяха да построят balista по няколко начина, за да успеят да разрушат стените с люлеещи се канари и да изстрелват огън в крепостта от голямо разстояние.