Сега вече се разнесе бодър смях и оживен шепот, защото на този етап случаят нямаше да се реши с тълкуването на закона от страна на лагмана, а с кръв. Онзи, който не защити честта си след подобно изказване, няма право на тинга. Той не е компетентен да свидетелства, нито пък е добре дошъл гост в хорските къщи, а всяко дело, което впоследствие би опитал да заведе, със сигурност е загубено, преди дори да започне да го излага.
Херйе, когото наричаха Въшльото от чифлика Елваданс, съвсем пребледня от гняв и се наложи първо да се посъвземе малко с мелещи челюсти, преди да даде подобаващия отговор: сега вече щеше да се лее кръв. Дошло беше време за меча.
Всички гледаха Гутурм от Хьогеста в напрегнато очакване, а той се изсмя с престорена подигравка, преди да обясни, че също иска спорът да се реши веднага. Гутурм обаче имаше боец на свое място, законът разрешаваше това. Въпросният човек бе Ерик Стенсон, честен и свободен мъж.
Тълпата зашумя очаквателно и погледите се залутаха наоколо, преди Ерик Стенсон да се покаже. Той пристъпи във вътрешния кръг на тинга, очертан с бели камъни, и отметна плаща си, готов да извади меча. Тогава лагманът го попита как се казва, въпреки че всички вече знаеха това, и дали е съгласен да поеме боя с мечове заради Гутурм. Ерик Стенсон съобщи името си, както и че е човек на честта, готов да се нагърби с делото на Гутурм от Хьогеста. Тогава лагманът веднага го обяви за заместник на Гутурм.
Сред разнеслата се на тинга глъчка рицарят Бенгт се наведе към Биргер и му обясни, че законът е такъв. Вече всеки може да заеме мястото на друг при дуел. Преди се беше изисквало този, който приема такъв двубой, да е близък роднина, баща или син.
— Пак не разбирам нищо — прошепна Биргер. — Защо нашият родственик би се нагърбил с делото на този страхливец? Между другото, едва ли селянин е способен да се отбранява срещу боец от Форшвик?
— Не, това е сигурно като изгрева на слънцето — отговори рицарят Бенгт. — Ако селянинът Херйе извади меч срещу когото и да е от нас, ще падне мъртъв на мига.
— В такъв случай нашият роднина Ерик Стенсон ще накърни честта си — каза Биргер. — Защо пада толкова ниско?
— За половината от стойността на оспорваната земя в сребро, ако питаш мен — отговори рицарят Бенгт. — Брат му наследи всичко, а той самият обедня. Сега се прехранва с меча си.
— Не затова се е учил при нас във Форшвик толкова години — на Биргер очевидно му костваше усилия да говори тихо и неангажирано. — Той опетнява честта ни като коли селяни по тинговете.
— Напълно вярно го каза, млади родственико — измърмори рицарят Бенгт. — А се подиграва и със закона, както онзи Гутурм от Хьогеста. Точно в този момент обаче страхът в гърдите на нашия безчестен роднина е също толкова силен, колкото и у онзи селяк, който скоро ще умре.
— Защо? От какво може да се бои той?
— Видял ни е. Повече няма да ти кажа сега. Помисли сам, гледай и се учи от това, което ще се случи след малко, млади ми родственико.
През това време стопанинът Херйе обикаляше и питаше всеки един дали не би поел делото му. На драго сърце би извадил меч срещу съседа си, намираше го за съвсем правилно и справедливо. Кой обаче можеше да го защити сега? Предлагаше половината си чифлик. Скоро обеща и целия, понеже никой не искаше да го чуе. Никой от присъстващите обаче не беше толкова наивен да приеме дуел с меч срещу воин от Форшвик, дори и за цената на десет стопанства. Парите бяха нищо пред смъртта.
Херйе Въшльото беше мъж в разцвета на силите си, прилично угоен и също толкова силен. И меч носеше отстрани на широките си селски панталони от червен шаяк. Сега обаче изпитваше смъртен страх, както се луташе от един обърнат гръб към друг на тинга. Изведнъж се оказа очи в очи с двама от новодошлите конници от Форшвик, единият от които не беше кой да е, а самият рицар Бенгт — най-големият воин в кралството.
Отчаяният селянин падна на колене пред Бенгт и Биргер и горещо замоли да се смилят над него — не можел да предложи нищо повече от мизерния си чифлик, но заслужавал да живее, защото той бил прав в спора, Бог му бил свидетел.
— Да призоваваш Бог за свидетел в дело на тинга обикновено не е добра идея, както току-що видяхме — отвърна рицарят Бенгт на висок глас, но без насмешка.