Мълчанието, което продължаваше да тегне над залата, щом Биргер седна на мястото си, го убеди наравно със замислените физиономии на всичките му роднини, че ще получи това, което иска.
Отне време, преди някой да изяви желание да се изкаже отново и да бъдат повдигнати отделни безсилни възражения. Един казваше, че само си създават повече работа, като тръгват да водят Ериковото дете крал, когато би било по-добре да изберат собствен владетел. Друг спомена кротко, че са се оплитали в този въпрос и преди, тъй като нямаше някой изявен претендент за престола от Фолкунгите. Не казаха много повече.
Нямаше нужда Биргер да се изказва допълнително, стана време за молитва и вечеря. Дори брат му, лагман Ескил, замислено кимна в съгласие.
С това повече от половината победа вече бе извоювана, каза си Биргер и се зачуди как и кога да отпътува за Дания, за да намери Ерик Куция и да го убеди, а в най-лошия случай неговите наивни съветници, да се върне в страната, където е бил коронясан за крал, но позорно прогонен от собствените си роднини. Дали тогава би било разумно да си каже направо, че тези родственици бяха осъдени на смърт? Или щеше да се задоволи само с обещанието за сигурна победа?
Както и да е, войната вече бе решена. Освен това му носеше облекчение, че е спечелил време, за да се подготви старателно, вместо да се втурнат на зле обмислено плячкосване, което би довело само до излишна смърт. За истинската победа не биваше да умират без причина нито собствени роднини, нито врагове.
След разтопяването на ледовете на следващата пролет крал Ерик Ериксон пристигна по Ветерн в крепостта Арнес, където господарят Торгилс Ескилсон щеше да отговаря за сигурността му, докато спечелят войната. Арнес беше много по-силен от Нес на Висинг и не би могъл да бъде превзет дори с оръжията за обсада на новото време, за които лагман Ескил бе говорил така разгорещено. Арнес, както и Имсеборг, Форшвик и Биелбо, щеше да се превърне в защита на Западна и Източна Готаланд срещу всякакви вражески набези. А фолкунгски ескадрони щяха да излизат от тези крепости всеки ден, за да търсят и най-малкия знак за неприятели от северните местности.
Рицарят Бенгт и Биргер стояха вече повече от месец заедно в Биелбо, за да подготвят войната, и скоро бяха единодушни, че не можеха да оставят родните места незащитени в размирни времена, а спокойно биха си осигурили победата срещу упландците с малко повече от половината конница на Фолкунгите. Тъй като не възнамеряваха да пристигнат в Сьормланд и Нерке като вражеска армия от грабители, Биргер разчиташе да накара хората там да се сплотят зад кралския герб. Очевидно при сегашното положение жителите и на Сьормланд, и на Нерке щяха да бъдат изтощени до смърт от приставите и вандалите на Кнут Холмгейрсон.
И все пак милостта към хората на север от горите си имаше една ясна граница. Тази зима във Форшвик шиха и оцветяваха не само нови знамена за войската. Бяха изрисували и два листа пергамент, които изобразяваха всички гербове от доспехи и щитове, намерени сред убитите вандали там. Всеки мъж, когото срещнеха да носи някой от тези знаци, безусловно щеше да загуби живота си.