Нуждаеха се от две еднакви карти с гербовете на враговете, защото Фолкунгите щяха да тръгнат на север, разделени на два по-малки въоръжени отряда вместо в един голям. Бенгт Елинсон бе главнокомандващ на единия с рицаря Сигурд като най-приближен. Събраха се в Имсеборг, за да преминат най-напред през Тиведен към Йоребру, а след това на север от Йелмарен към Арбуга и накрая Стренгнес.
Отрядът, който Биргер щеше да поведе заедно с рицаря Емунд Юнсон като най-приближен, имаше за първа спирка Нишопинг, щеше да продължи на север към Сьодертелие, а после на запад към Стренгнес. Войските на Биргер и рицаря Бенгт щяха да се съберат в Стренгнес около празника на свети Лаврентий в началото на август. Едва тогава щеше да дойде времето да попълнят силите с пехотинци и стрелци с дълги лъкове, които през лятото нямаше да имат друга работа във войската, освен да бъхтят доста дълъг път.
След като двата отряда обхванеха по този начин целите Нерке и Сьормланд, тези провинции трябваше да са очистени от всеки пристав и злодей под командването на Кнут Холмгейрсон. Тогава наближаваше голямата война.
Това, което Фолкунгите проведоха, дълго време изглеждаше като много чудновато организирана война. Двете войски мудно се придвижваха на север през светлите летни местности с птичи песни и мирна сеитба.
Цялото въодушевление на младия Грегерс, който безмерно горд и с разтуптяно сърце бе потеглил до баща си, родовия ярл, начело на ескадроните от Форшвик, впоследствие се стопи. По дългия път от Линшьопинг към Нишопинг не срещнаха нито един враг и преди да влязат в Нишопинг, цялата войска спря в стопанството на Херве Троле, за да си почине два дни, докато поправяха коли и чистеха всички оръжия. За Грегерс тази война изглеждаше като началото на дълго лятно пътешествие, което скоро стана еднообразно.
Биргер обаче си имаше основателни причини да направи тази почивка у Херве Троле, който принадлежеше към род с голямо влияние в Сьормланд, а сега спадаше и към Фолкунгите чрез брака си с дъщерята на Бенгт Елинсон, Магнхилд. Какво имаха да обмислят баща му и този Херве Троле, Грегерс разбра едва по-късно, когато престоят в стопанството завърши с присъединяването на господаря Херве към войската заедно с десет конници, след като преди това щедро бе допринесъл към припасите от пушено и осолено месо. Сега знаменосецът му трябваше да язди начело с герба на двора, който беше нов и изобразяваше три символа: бягащия червен вълк, който беше старият знак на рода Улв, трол с отрязана глава и златистия фолкунгски лъв.
Едва след като една малка група конници от войската влезе в Нишопинг със знаменосците си най-отпред, Грегерс започна да разбира как баща му бе замислил този военен поход. Когато се срещнаха с гражданите за обсъждане, ярл Биргер разви една була с кралски печат, която разрешаваше на града две години освобождаване от данъци, ако се обявят за законни поданици на крал Ерик Ериксон. За гражданите на Нишопинг, жестоко ограбен от приставите на Кнут Дългия, това спасение се оказа твърде голямо, за да отговорят с "не". От момента, в който тържествено положиха печатите си върху кралската була, имаха законното право да изхвърлят или дори да убият всеки, който дойдеше да събира данъци за Кнут Дългия.
На път на север към Сьодертелие, след два дни обилна гощавка в Нишопинг и подновени запаси, Биргер започна да обяснява на нетърпеливия си син как преминаваше тази война. Постепенно щяха да влязат в битка, но тогава срещу един самотен и притиснат натясно противник. Всеки град, който се присъединяваше към Ерик Ериксон, бе загубен за Кнут Холмгейрсон. Може би такова водене на война изглеждаше дребнаво, но накрая щеше да се окаже пагубно за Кнут Дългия.
Далеч пред войската през цялото време яздеше ескадрон от Форшвик в пълно бойно снаряжение. На мирните пътници разказваха, че няма нужда да се боят от кралската армия, която приближаваше по-назад по пътя, спираха и разказваха това и във всяко стопанство. В същото време разпитваха за приставите и разбойниците на Кнут Дългия, къде са видели такива за последно или къде можеше да се предполага, че пребивават. Тогава и селяни, и пътници се показваха повече от благосклонни да ги насочат. По този начин войната през цялото време се водеше пред войската, но на малки стъпки и без много шум.
Освен това по пътищата имаше най-голяма възможност фолкунгските разузнавачи да се натъкнат на нищо неподозиращи кралски пристави или пък още по-добре — грабители от Упланд. Тогава изобщо не питаха, а нахлупваха шлемовете и нападаха незабавно. Един ескадрон от Форшвик бе много по-силен от два пъти повече врагове на кон, а дори и нежеланите пристави на Кнут Дългия не яздеха на по-големи групи.