Точно преди Сьодертелие на Грегерс се удаде да види първите ясни признаци на тази тиха война, която предхождаше главната войска. В една дъбрава висяха и се клатеха на вятъра петнайсет мъже. По скования и изкривен начин, по който висяха, можеше да се заключи, че бяха убити, преди да ги закачат за предупреждение. По ризниците им можеше да се познае, че някои бяха служили на крал Кнут Дългия, а други идваха от упландски родове или от Вестманланд.
В Сьодертелие до голяма степен повториха преговорите от Нишопинг и с това втори, макар и значително по-малък град, бе паднал във властта на крал Ерик Ериксон без кръвопролитие.
Тогава войската свърна на запад, премина бавно през Сьормланд, спираше във всяко стопанство, не плячкосваше нищо и освобождаваше от данъци за две години всеки, който имаше възможност да допринесе за войската. Слухът за щедрото завръщане на крал Ерик Ериксон на престола скоро се разнесе далеч пред мудно напредващата войска. От време на време идваха конници и разказваха за съдебни пристави или грабители и Биргер веднага изпращаше един-два ескадрона, за да избият всички, които успееха да открият. Бавно и сигурно разчистиха цяла Сьормланд от хората на крал Кнут.
По същия бавен, но почти мирен начин Бенгт Елинсон и рицарят Сигурд прекосиха Нерке и без затруднения накараха град Йоребру да се присъедини към крал Ерик Ериксон. Алчността, проявена от Кнут Дългия и приставите му, жестоко удари срещу самите тях.
По уреченото време, точно преди празника на свети Лаврентий, двете войски се срещнаха близо до Стренгнес при една крепост на пристав, която отрядът на Бенгт държеше под обсада вече няколко дни. За защитниците в дървеното укрепление бе потискащо да гледат как вражеската войска отвъд стените вече се удвояваше и как сред множеството знамена, които носеха, имаше такива от всички градове и всички големи родове както в Сьормланд, така и в Нерке. Единствена тази крепост не бе изтръгната от ръцете на крал Кнут Дългия, но куражът на защитниците започваше да намалява с всеки изминал час.
Биргер и Бенгт Елинсон не бързаха, а разпънаха палатките си на подобаващо разстояние от крепостта, която щяха да завземат при последното си спиране, преди да влязат в Стренгнес. Имаха много да си разказват за изминалите летни месеци и преживяванията им доста си приличаха. Забавляваха се един друг, като споделяха по някоя смешка, като например как една група пристави се врязала право в ескадрон много млади воини от Форшвик и не осъзнала сериозността на ситуацията, преди всички да се сгромолясат на земята умиращи, или пък за селяни, които дотърчавали запъхтени през нощта и разказвали, че злото се е отприщило и грабители са на път към стопанствата им. А за всяка подобна малка намеса си спечелваха сто нови привърженици. Това бе война, за каквато никой не беше чувал да се говори преди, война, подобна на чудо, в която войската през цялото време ставаше по-силна, а завладените се подчиняваха на завоевателя с най-голямо въодушевление. Тъй като нито пристави, нито грабители оставаха живи след кратките си и изненадващи срещи с фолкунгските конници, можеха само да гадаят доколко Кнут Холмгейрсон е разбрал или не, каква смъртоносна опасност наближаваше. Ясно бе, че не би могъл да получи информация от мъже, натъкнали се на врага или поне видели го от разстояние, защото конниците от Форшвик винаги успяваха да настигнат побягнали ездачи и им беше строго заповядано да го правят. Чак сега, след три месеца, те се изправяха пред малко по-сериозна задача. Досега бяха загубили едва неколцина от двете войски. Това обаче не бе станало в битка, а при неизбежните случки, когато множество въоръжени мъже прекосява страната. Някой арбалет стреляше по грешка, някой бе паднал от пощръклял кон и оставаше увиснал за стремената по време на пиянска кавга и тем подобни дреболии.
Въпросът сега беше едва ли не дали да завземат тази крепост с щурм или с преговори. Две неща говореха за второто. Ако пропуснеха да опожарят укреплението, не рискуваха солидния сандък с данъци, какъвто най-вероятно имаха вътре. А дадяха ли на хората на Кнут свободен път, скоро щяха да изтичат при него и да му разкажат какво се е случило в Сьормланд и Нерке. Ако тогава имаха късмет, той щеше така да се разгневи, че нямаше да мисли трезво, щеше да подгони хората си към броните и да дотърчи стремително и доброволно към смъртта си.