След миг дойде един покрит със сажди мъж, с прогорени и разкъсани остатъци от синя ризница с Ериковите корони над бронята си. Биргер заповяда да му дадат столче и бокал бира, за да се поохлади, преди да изложи посланието си. Наблюдаваше със замислена усмивка как победеният допря чашата с бира до устата си и пи така лакомо, че доста изтече по врата и гърдите му, преди да остави празния съд със звучно стенание. Тогава Биргер предположи, че там вътре всичката вода беше свършила.
— Аз съм Биргер Магнусон, ярл на Фолкунгите и военачалник на крал Ерик Ериксон и те поздравявам със свободен пропуск, приставе. Кажи ми името си! — започна Биргер сурово.
— Аз съм Стюре Свантесон от козия род, пристав на крал Кнут в Сьормланд и Нерке — отвърна другият на висок глас, сякаш въпреки безнадеждното си положение все пак искаше да се покаже дързък.
— Кнут Холмгейрсон вече няма пристави в провинциите, които назова. Какъв си ти тогава? — попита Биргер с по-нисък глас и впери поглед в победения.
Не получи друг отговор, освен наведена глава.
— Имаме две възможности за избор — продължи Биргер. — След половин час ти и всичките ти мъже ще излезете навън. Няма да носите оръжие. Тогава много от вас, но не всички, ще спасят живота си. Втората възможност е да останете и да се браните. Тогава ти давам дума, че нито един от вас няма да се измъкне жив. Други условия за преговори не съществуват, а сега като мъж на честта отнеси това послание на роднините си!
С това Биргер се изправи, за да покаже, че разговорът беше приключил, и отпрати с ръка вражеския посредник, преди да му обърне гръб и да се оттегли.
След по-малко от половин час напуканата и обгоряла порта на крепостта се отвори и тълпа покрити със сажди бранители излязоха с наведени глави, без оръжия. Бяха малко повече от сто и петдесет.
Много от тях бяха допуснали смъртоносна грешка. Онези, които бяха по-знатни от останалите и имаха собствени гербове, очакваха по-добро отношение от победителите — може би бира и гощавка същата вечер, затова излязоха с ризниците си на показ и с щитове в ръка. Когато след това ги хванаха за ръка и ги отведоха встрани от голямата група, те изглеждаха наивно облекчени, понеже още не бяха разбрали.
Тъкмо от тази крепост бяха заловени повечето мъже, които бяха нападнали и опожарили почти целия Форшвик. Ето защо нито Бенгт, нито Биргер се бяха натъкнали на някои от тези особено желани врагове по целия си път на север през страната. Близо една трета от покритите със сажди победени имаха герб, който бе изобразен на двата свитъка пергаменти, изготвени с изкусна прецизност от стъклари и тъкачи през дългите, студени зимни нощи в опустошения Форшвик.
Биргер заповяда старателно да разделят пленниците на две групи, за да останат сами всички с търсените гербове по ризниците и щитовете си и да ги завържат. След това накараха двете групи пленници да седнат на земята на известно разстояние едни от други под охраната на пехотинци, докато Стюре Свантесон, господарят на крепостта, бе принуден да се върне там заедно с Биргер и тримата му командири, както и дванайсет воини от Форшвик с извадени мечове.
Сякаш стъпваха в преддверието на ада, помисли си Биргер, щом видя разрухата вътре и усети вонята на изгорено месо в тлеещата горещина. По целия двор лежаха мъртви, а покрай срутените и овъглени къщи и стени се виждаха много черни, сгърчени трупове, свити на кълбо като деца. Онзи, който бе преживял това, трябваше да приветства палача като освободител.
Врагът бе имал благоразумието да остави всички оръжия на една голяма и подредена купчина в двора и приставът Стюре услужливо отведе победилите го до една стая, обградена с мокри кравешки кожи и накиснати във вода шаячни чаршафи, от които се издигаше пара. Там вътре се намираха все още защитените му средства от данъци, но също и четири сандъка със сребърни монети и злато на стойност близо сто марки. Гледаха ли на това като на военна плячка, целият поход щеше да бъде щедро заплатен, а да остане и солиден излишък.
Не бе останало много за спасяване от провизиите в крепостта — всичко беше или изгоряло, или развалено от водата. Двата кладенеца на двора бяха напълно изпразнени, а в тинята на дъното имаше шаяк, който се бяха опитали да навлажнят с последните капки вода.
Биргер заповяда добре да се погрижат за намереното в стаята за събрано от данъци, да го изпратят в кралския Нес заедно със златото и среброто, и да ги заключат в съкровищницата в подземието на източната кула. Не след дълго щяха да върнат много от парите на онези в Сьормланд и Нерке, на които са били наложени несправедливи данъци или пък са били ограбени. А от излишъка крал Ерик щеше да получи нелоша компенсация за данъците, от които бе принуден да се откаже за две години.