След като крепостта беше разчистена от всичко ценно и най-накрая можеха да я изгорят до основи, започна онази част от победата, за която много от Фолкунгите отдавна говореха, мечтаеха и се хвалеха, и която бяха обрисували едни на други в най-светли краски около многобройните лагерни огньове по време на похода или през дългите, еднообразни дни на кон под проливния дъжд.
Донесоха каменен блок и брадва, а Биргер предложи на пристава Стюре да вземе брадвата, като с това спаси собствения си живот. Ако откажеше, щеше да се присъедини към групата от осъдени избраници и да предаде брадвата на най-приближения си. Близо четиридесет мъже щяха да загубят главата си, така че това бе изтощителна работа, която заслужаваше миг почивка с бира от време на време.
Приставът Стюре пребледня под саждите, щом чу това предложение. Той се прекръсти, падна на колене и се помоли. След това с наведена глава отиде при онази група, която щяха да обезглавят, и се остави да му завържат ръцете. За това си спечели голямо уважение както сред победителите, така и сред победените.
После Биргер накара да предадат предложението на втория по ранг след пристава, който също носеше цветовете на Ерик на ризницата си. Този мъж се задоволи с прекръстването, после си плю на ръцете, отиде до брадвата и я грабна с две ръце. Тогава Биргер му заповяда да остави пристава Стюре последен.
Отвеждаха вързаните вандали един по един до техния роднина палач и докато главите им се търкаляха в една нарастваща локва кръв пред мястото за екзекуции, откъм победителите се чуваха смях и ревове, а победените пленници седяха с извърнат поглед.
Когато остана само приставът Стюре и, хлъзгайки се във всичката съсирена кръв, го отведоха при палача, поизтощен и доста замаян след почивките със силна бира, Биргер вдигна ръка, помилва Стюре и му каза, че е свободен, заедно с най-приближения му мъж — палача, както и всички останали пленници. Добави две неща. Първо: посланието, което искаше да предадат на Кнут Дългия, вероятно бе ясно, без да се налага да го облича в многобройни думи. Второ: палачът беше под негова защита, докато се намираше в Сьормланд.
В тази провинция наистина не бяха виждали пристав, така забързан да си отиде, и това стана повод за много смях и шеги.
Преди да позволят на победените да си отидат, ги подложиха на още едно изтезание. Получиха заповед да свалят броните на обезглавените си роднини и да ги измият в един поток, да съберат труповете на клада вътре в крепостта, а след това да я изгорят цялата. Чак след това можеха да си тръгнат с писмен пропуск, с помощта на който да се придвижат през Сьормланд на север към Вестманланд и Упланд — по същия път, съобщи им Биргер на сбогуване, по който той самият щеше да дойде по-късно тази есен.
С това лесната и приятна част от военния поход на Биргер бе приключена и победителите празнуваха победата с тридневни угощения с бира в палатковия си лагер, а онези, които предпочитаха — в самия Стренгнес. Там, както и в повечето градове около Меларен, всеки мъж в дрехи на Фолкунг вървеше в безопасност независимо колко беше пиян, защото трябваше само да измънка няколко заваляни думи, че е човек на Биргер Магнусон, за да го посрещнат с невъобразимо доброжелателство и уважение.
Предстоящата война щеше да бъде различна. Пътят през Сьормланд и Нерке приличаше по-скоро на кралска обиколка из страната, отколкото на война. Когато войската се приготви за потегляне, Биргер говори строго и напомни, че дните на спокойствие са свършили. Във Вестманланд и Упланд войната щеше да изглежда така, както сигурно повечето бяха очаквали в началото, когато тръгнаха на път в меката майска вечер. Сега се отправяха към сърцето на врага и никой не можеше да се надява на почивка, преди да е паднала главата на Кнут Дългия.
В средата на ноември фолкунгската войска разпъна лагер на равнината пред Еншопинг. Зад гърба си имаха гора, а гледката напред към града бе свободна. На здрачаване забелязаха армията на Кнут Дългия да излиза от Еншопинг и да разпъва лагер толкова близо, че ясно се виждаха огньовете, които палеха, а от време на време се чуваха смях и гласове в тихата нощ. Цяла година без един ден бе изминала от оскверняването на Форшвик.
Грегерс Биргерсон не можеше да заспи по никакъв начин. През изминалата година, откакто баща му с правото на родов ярл го бе провъзгласим за воин от Форшвик, той бе видял много от лицата на войната, които не беше очаквал или дори не би могъл да си представи. Сьормланд и Нерке бяха завладени на цена, по-ниска от триста убити врагове и едва десет свои. Но голямата битка предстоеше с неумолимото настъпване на зората и преди вечернята няколко хиляди мъже щяха да легнат мъртви на равнината пред Еншопинг.