Тази мисъл беше нереална — като да сънуваш, че сънуваш. Макар баща му и воините в неговия съвет да бяха убедени в победата, все пак сега стояха пред цялата събрана сила на Кнут Дългия, жаждата за отмъщението трябва да беше голяма и всички да се бият за живота си. А и те не бяха по-малко убедени в победата от Фолкунгите. Това беше различно от опожаряването на някаква си малка крепост на пристави.
Потеше се и се въртеше наляво-надясно като змия под кожената си завивка, без да може да намери поза, която повече да го унася в сън. Накрая стана тихо и излезе навън в лагера. Въздухът беше суров и студен, малко огньове продължаваха да горят. Отдалеч можеше да види, че в палатката на ярла светеше, и макар един млад знаменосец да нямаше право да се натрапва при него, той събра смелост, открехна платното на входа и влезе.
Баща му седеше до една маса, където бяха сложили сандък с пясък, шишарки и клечки, които рицарят Бенгт сочеше, докато обясняваше, а ярлът кимаше замислено и тъкмо изсумтя в съгласие, когато и двамата погледнаха към Грегерс с изненада. Наблюдаваха за малко пребледнялото му лице, преди и двамата да грейнат в дружелюбни усмивки.
— Скъпи мой сине, Грегерс, не съм ли прав, че ти е трудно да спиш тази нощ? — поздрави ярлът, стана, прегърна момчето и го натисна да седне на един стол до сандъка с пясък. Грегерс поздрави плахо рицаря Бенгт и погледът му заблужда между двамата добродушни мъже. Изглеждаше му непонятно как можеха да седят така спокойно, изпълнени с увереност, когато вражеските огньове горяха само на няколко изстрела оттук.
— Трябва да знаеш, млади родственико — започна рицарят Бенгт, — че първия път, когато участвах в голямо сражение, със сигурност бях малко по-голям от теб. И въпреки това не можех да заспя. Едва ли някой може в началото. Ако това ще подобри съня ти през оставащите ни часове, тогава знай, че вече сме победили.
— Как може да сме победили, преди да е изстреляна и първата стрела? А Кнут Дългия и хората му там в далечината не си ли мислят същото като нас? — попита Грегерс несигурен.
— Погледни тук! — покани го баща му и посочи сред шишарките и клечките в гладкия пясък. — Войската на Кнут стои тук пред Еншопинг. Той има трийсет конници и може би три хиляди пехотинци. Ние имаме гората зад гърба си, пред войската си от стрелци с дълги лъкове утре ще сме сложили само два ескадрона и това ще види Кнут на зазоряване, когато задебне за нас. Ще остане доволен от видяното — че имаме само трийсет и двама конници — защото той си мисли точно това, иначе нямаше да дойде към нас. Той обаче не може да погледне в гората зад нас, а на зазоряване там ще чакат десет ескадрона. Те са на път към нас сега в нощта, пеша, всеки повел своя кон в мрака. Кнут ще нападне дванайсет ескадрона, като смята, че са два. Ти самият си конник, обучен във Форшвик, знаеш какво означава това. Трудното не е половината ден работа, която предстои утре след изгрев. Трудното беше да стигнем дотук.
— Значи затова през цялото време държахме голямата конница далеч зад нас, след като тръгнахме от Йоребру — заключи Грегерс и кимна остроумно по начин, който предизвика доста широки усмивки по лицата на баща му и рицаря Бенгт.
— Прозорлив си като баща си, Грегерс! — пошегува се рицарят Бенгт, макар и без най-малката следа от насмешка в гласа. — Да, и точно затова позволихме на много от конните разузнавачи по пътя ни да се измъкнат, да отидат при Кнут и да му разкажат, че готите този път идват също толкова слаби, колкото и предишния. Ако бяха видели десетте ескадрона, които ще ги очакват утре, Кнут щеше да изчезне като лисица в бърлогата си и щеше да настане едно ужасно търчане през половината Упланд, за да се докопаме до опашката му.
— Да, навярно Кнут е уверен в победата, щом дойде при нас доброволно — допълни Биргер с известно нетърпение в гласа. — Това, което не знае, е, че тази нощ е последната в живота му. И така! Сега отивай да спиш, защото утре искам да имам буден и съобразителен confanonier до себе си!
Грегерс се поклони на двамата могъщи мъже и се върна в палатката си, където лежаха останалите знаменосци. Той опита да се промъкне тихо, за да не ги събуди, но никой не спеше. Или пък спяха много леко, защото в мрака го посрещнаха сподавени ругатни и той се оправда, че само е бил навън по малка нужда. Вътре в палатката се носеше кисела миризма на пот и страх.