Същевременно рицарят Сигурд, и той със знамето на Форшвик най-отпред, заедно с петте си ескадрона препускаше с бясна скорост по цялото бойно поле, за да отреже пътя за бягство назад.
После ескадроните на рицаря Бенгт се хвърлиха право към вражеската войска и повалиха всичко по пътя си, а скоро се преподредиха в по-малки групи по четирима, които се пръснаха във всички посоки напред и встрани, за да могат да посекат до един побягналите пехотинци.
Това, което започваше сега, беше по-скоро клане, отколкото битка. За хората на Кнут нямаше спасение дори назад, защото там бавно се приближаваше една нападаща редица от осемдесет конници от Форшвик с насочени надолу копия.
Целта беше проста — да притиснат войската на Кнут от всички страни, за да се стопи скоро само до онова малцинство, което се намираше в групата знаменосци — самият Кнут и приближените му като Кнут Кристинсон, ярлът му Улф Фаси, архиепископът и подобни големци. И точно както се бе надявал Биргер предишната вечер, ядрото на войската и собствените стражи на Кнут избягаха на един по-нисък хълм, където скоро бяха обкръжени и наблюдаваха безпомощно как групи конници на Фолкунгите фучаха надлъж и нашир по бойното поле, за да го очистят от останалите оцелели.
Това продължи известно време, докато Биргер взе със себе си своя знаменосец и в лек тръс прекоси напоеното с кръв поле нагоре към обкръжения враг. Спря се на един изстрел разстояние и огледа какво беше положението, преди да свика един ескадрон от Форшвик и да заповяда подредба в две линии по осем. Шумотевицата от сражението вече стихваше на бойното поле и се чуваха само измъчените писъци на отделни умиращи.
Когато реши, че е чакал достатъчно дълго, за да могат онези горе да усетят страха като парализиращ студ във всичките си крайници, Биргер бавно извади меча си, хвърли копието си на земята и заповяда на конниците около него да направят същото. След това вдигна ръка за нападение и след няколко мига се врязаха право в останалата вражеска група.
Той бе открил Кнут, което не беше трудно, понеже носеше златна корона върху шлема си.
Кнут много добре разбра кой идва срещу него и първо си помисли, че умело е успял да избегне меча на Биргер, защото се оказаха един до друг, при това в малко по-лошо положение за Биргер. В следващия миг обаче конят му се свлече като заклан, понеже Биргер му бе разсякъл гърба. А в смайващото падане Кнут Холмгейрсон така и не видя следващия замах, насочен към тила му.
Мъжете около него, които все още бяха живи, бяха толкова заети да се защитават срещу други конници от Форшвик, че никой не можа да се притече на помощ на своя крал, а повечето от тях вече бяха успели да паднат, когато Биргер изрева, че това беше краят.
Едва десет живи врагове бяха останали на ниския хълм, сред тях двама епископи, които никой от Фолкунгите не бе нападнал, един ранен Кнут Кристинсон, един лагман на име Лаврентий от Тиундаланд и мъжът, който до този момент бе ярл на Кнут Дългия, Фолкунгът Улф Фаси от Биелбо.
Победителите и победените стояха неподвижно и се гледаха. Слънцето се беше издигнало още малко, прогонило повечето мъгла с помощта и на един слаб бриз. В далечината се чуваше как конници от Фолкунгите преследваха малцината врагове, които с късмет или с Божия помощ се бяха изтръгнали от прегръдката им и сега яздеха или бягаха като пощурели, за да се спасят.
Това, точно това е истинският миг на победата, помисли си Биргер. Онова, което следва от сега нататък, е по-скоро работа. И ще отнеме много по-дълго време.
Той строи четири ескадрона в квадрат около победената група, повика при себе си Грегерс и със знамето на кралството в ръка направи две бавни обиколки в раван около враговете, които го зяпаха намръщено. После спря до трупа на Кнут Холмгейрсон и посочи с все още кървавия си меч към Улф Фаси, който седеше на коня си задъхан, с пребледняло лице, а едната му ръка кървеше. След това насочи заповедно меча си към знамето на Кнут с трите корони, което един ранен мъж с голямо усилие все още крепеше изправено до ярла си.
Тогава стана това, което трябваше. Улф Фаси направи бърз знак на своя confanonier да отиде при Биргер и да му предаде знамето на Кнут Дългия. Той го пое с една ръка и го подаде на Грегерс, който малко се засуети, но успя да го закрепи в кожената чашка под едното стреме и да го задържи заедно с тяхното.