Той сякаш мислеше да каже още нещо, но младият Биргер го изпревари.
— Аз ще поема делото ти! Аз ще заема мястото ти в двубоя! — извика той, извади меча си и с плоската страна на острието му докосна раменете на отчаяния селянин, като че ли го посвещаваше в по-висок ранг.
Преди рицарят Бенгт да успее да каже нещо или да спре Биргер, той вече беше стъпил в кръга от бели камъни, където чакаше Ерик Стенсон.
Лагман Рюдрик нямаше какво друго да направи, освен да попита за името на боеца, и когато той отговори: Биргер Магнусон от Улвоса, син на Магнус Монешьолд и Ингрид Улва, и мъж на честта, сред насъбралите се, се разнесе удивен шепот. В този момент се случваше нещо голямо и неочаквано. Да, те се надяваха на един кратък, но забавен танц, в който един отчаян чифликчия набързо щеше да загуби главата си срещу воин от Форшвик. Какво обаче щеше да се случи, ако се изправят двама от Форшвик един срещу друг, никой не можеше и да предположи. Към това се прибавяше и фактът, че този от тях, който определено изглеждаше по-слаб, носеше наметало с лъва на Фолкунгите, извезан в злато на гърба. Не беше препоръчително да се убива точно такъв Фолкунг. Никой, отнел живота на Фолкунг от най-знатно потекло, не доживяваше и третия залез след това.
Може би по тази причина Ерик Стенсон, боецът от Форшвик, който заемаше меча си на предлагащия най-добро заплащане, сега видимо пребледня.
Биргер Магнусон обаче далеч не беше блед. Напротив — бузите му пламтяха, както стоеше с изваден меч в средата на най-вътрешния кръг, опразнен от всички освен него и наемника Ерик Стенсон.
— Ерик Стенсон, в този момент ти заповядвам незабавно да оттеглиш делото си срещу мен, Биргер Магнусон — извика той и изчака немалко, докато настане пълна тишина. Тогава продължи: — Ти си от Форшвик. Такъв съм и аз. Положил си клетва да не вадиш меч срещу друг възпитаник на Форшвик. Ако престъпиш клетвата си, няма да доживееш и третия залез след това, знаеш го!
Ерик Стенсон, силният воин, дълго стоя неподвижен със сведен поглед, без да отговори. После вдигна глава и отвърна с висок и твърд глас:
— Аз, Ерик Стенсон, няма да приема този двубой. Не ми прави чест, че се отдръпвам, и все пак няма да го приема. Делото се връща при теб, Гутурм от Хьогеста, ти, който искаше да ме наемеш!
С тези думи Ерик Стенсон се извърна рязко, загърна меча с изтърканото си синьо наметало, което закопча на врата си, и с дълги крачки, без да се оглежда, отиде при коня си, завързан настрана.
Биргер още стоеше с изваден меч.
Гутурм от Хьогеста в момента се измъчваше неописуемо. Ако сам не прекрачеше в кръга от бели камъни, губеше и делото, и честта си. Никога нямаше да се върне на тинга като почтен мъж. Всеки придобиваше правото безнаказано да му вика въшка и кучи син — думите, които сам бе използвал срещу другия. Съседите му нямаше да му продумат повече. Нямаше да омъжи дъщерите си. Никога повече нямаше да гостува на годеж, нито дори на помен. Дори на неговия нямаше да дойде никой. Това беше единият вариант.
Вторият беше да влезе в бой, както повеляваше честта, и да падне в гроба, който бе изкопал за друг — да се изправи на дуел срещу воин от Форшвик. Да, един доста хилав младеж, но явно съвсем не хващаше меч за първи път. Най-вероятният изход беше смъртта. Дори и да спечелеше двубоя, пак това го чакаше, в рамките на три дни.
Той се помоли, влезе в белия кръг и извади меча си. Биргер Магнусон подаде скъпото си наметало на рицаря Бенгт със студена усмивка, а после веднага уби селянина с лекотата, с която се коли овца.
Изчисти меча си от кръвта в дрехите на падналия, това беше негово право, обърна се рязко и си взе наметалото от рицаря Бенгт. След това се отдалечи от тинга с дълги крачки, за да остане сам.
Едва след като заклелите се роднини на Гутурм се бяха погрижили за трупа и отсечената глава, започнаха делото на Бенгт Елинсон. Скоро шестнайсет воини от Форшвик стояха рамо до рамо и полагаха клетвата с мъжествени гласове, без да се поколебаят. Вече никой не очакваше опонентът да се опита да изкриви закона с дуел — нещо подобно беше равносилно на най-пагубната наивност пред рицаря Бенгт, подкрепен и от шестнайсет мъже от Форшвик. Лагманът и двамата му съветници веднага дадоха абсолютното право на Бенгт Елинсон и без повече да се бавят, Фолкунгите се качиха на конете си и набързо напуснаха тинга, без да се обръщат.
Разгорещената решителност, която пламтеше в Биргер при пристъпването му с изваден меч в най-вътрешния кръг на съда сега беше преминала в застинала бледност. Той яздеше сам с едната ръка на бедрото, а другата — на поводите, но гледаше в земята с празен поглед и ръката му потреперваше.