— Мисля, че успях да се срещна с първите малки Фолкунги, родени като граждани на Висбю — радваше се Биргер. — Как се казват мъниците?
— Герхард и Хилда — въздъхна Елоф и иначе така мрачното му лице внезапно попросветна. — Те са ми голяма радост, така е с децата, когато се родят, макар че причиняват също толкова грижи преди това.
Не бе лесно да проумее какво искаше да каже Елов с това двусмислено изказване, освен че може би го канеше да си поговорят за дребни неща, преди да зачекнат важните. Докато Елоф наливаше в чашите им бира от каните, Биргер се чудеше дали да се въздържи да подхване висящата нишка на Елоф и направо да премине към голямото и важно дело, довело го във Висбю. Той реши, че Любек може да почака половин час, защото казаното с известна горчивина от брат му беше вярно — не се бяха виждали десет години.
— Защо смяташ, че невинните малчугани могат да донесат неприятности, преди да са родени? — попита той, докато поемаше чашата с бира.
— За съжаление много зависи коя е майка им — смънка Елоф и вдигна чашата си към Биргер. Пиха мълчаливо. Биргер не зададе повече въпроси, просто изчакваше Елоф да продължи обяснението си.
— Герхард и Хилда са от съпругата ми Ханелоре Копф, дъщеря на един от най-заможните търговци във Висбю — разказа Елоф. — Баща й е недоволен и се чувства измамен, понеже смяташе, че омъжва дъщеря си не само в рода на могъщите Фолкунги от полуострова, а и за големи богатства. Сигурно така е изглеждало, докато господарят Ескил и жена му Бенгта притежаваха тази къща. Само че почти всичко под формата на сребро и кораби сега е в ръцете на наследниците им.
— Значи търговецът Копф е недоволен — отбеляза Биргер. — Успял е да омъжи дъщеря си в рода на Фолкунгите, което в бъдеще може да се окаже доста важно, но не и при богатството, на което се е надявал?
— Точно така — потвърди Елоф. — Обаче го има и това, че Ханелоре в много отношения е блага жена, добра и любяща майка, в домакинството също цари ред, но тя не умее да пише и съвсем нищо не разбира от търговия.
— Както и моята съпруга не може да тръгне на война — отвърна Биргер гневно. — И какво от това? По-скоро е твоя работа да вършиш мъжките дела, не на съпругата ти? Едва ли е възможно да прекарваш цялото си време по таверните сред изметта.
— Не, не, не исках да кажа това — ужаси се Елоф. — Изслушай ме до края и ще разбереш. Преди някоя и друга година назначих единствената дъщеря на един друг търговец от Висбю — беше го сполетяло голямо нещастие. След две последователни корабокрушения той загуби всичко, което притежаваше, и лихварите го прогониха от къщата му. Помоли ме да се смиля над дъщеря му Хелга, която бе възпитавал като син и по думите му беше много умела в писането и счетоводството. Аз я взех на работа и всичко, за което баща й я беше похвалил, се оказа вярно. С Хелга влезе светлина в канцеларията и всичко, което тънеше в безпорядък, скоро си дойде на мястото. Тя пристигна като благословия за къщата.
— Е? — почуди се Биргер, понеже Елоф се колебаеше да продължи. — И така, ако си получил благословия за най-важното в този дом — канцеларията — какво има да хленчиш и да се оплакваш?
— Ако я обичам твърде много, а и тя мен, и очаква детето ми? — каза Елоф с извърнат поглед, мигновено се нахвърли на бирата си и пи жадно, заливайки вече окапалата си кадифена риза.
— В такъв случай двамата с теб доста си приличаме — промълви Биргер съвсем дружелюбно, когато Елоф плахо остави чашата си. — Обичам една жена, която се нарича Сигни и беше първата жена в живота ми. От нея имам син на име Грегерс и две дъщери — Сигрид и Улва. Значи държанка и три извънбрачни деца. В Биелбо е съпругата ми Ингеборг, сестрата на крал Ерик, а от нея имам трима малки сина — Валдемар, Магнус и Ерик, и дъщеря Рикиса. Това води до раздор и кавги. Не е никак радостно, но може да се преживее. И на теб ти се налага. Аз и ти не сме нито първите, нито последните мъже с подобни грижи.
— Грижи? Наричаш това нещастие грижи, сякаш лесно могат да бъдат премахнати, не разбираш ли в каква опасност съм? — избухна Елоф отчаяно.
— Не — отговори Биргер студено. — Разкажи ми за бедата и скоро ще я преодолеем.
— Търговецът Копф може да ме завлече пред градския тинг, да поиска обезщетение и невалиден брак, да му върна зестрата, а освен това и наказание за разврат, което не е леко! Бащата на Хелга може по същия начин да ме завлече пред градския тинг и да поиска остатъка от къщата ми и тъй като положението му е окаяно, няма да се поколебае. Светлите мигове с невинни деца не могат да се мерят с цялото това нещастие, нито пък кратките моменти на радост с Хелга! Това не са грижи, това е голямото нещастие на живота ми, което се натрупва като черни буреносни облаци над морето.