— Значи само пари ти липсват — отвърна Биргер сухо. — Законите за разврат и други неща не важат за богатите мъже, само за бедняци. Това се отнася и за исковете за обезщетение на гневните бащи, заплашват само бедния. При това положение можеш само да печелиш, няма какво да губиш, ето защо двамата с теб сме на един хал. Поне що се отнася до въпроса за увеличеното богатство.
— Не разбирам и дума от това, което ми говориш в момента, скъпи братко — прошепна Елоф примирено със сълзи в очите. — Търговията с Любек е затворена, губя сребро всеки ден. Скоро плъховете ще изядат и последното вкъщи, а ти ми казваш, че само ми липсват пари? И какво беше това за хала? Доколкото разбирам, ти си богат на имоти, а и какво ли те е грижа за мен? Не дойде дори на сватбата ми и ме направи да изглеждам като надут глупак пред търговеца Копф и всичките му роднини, горящи от нетърпение да видят кралски военачалник на сватбеното шествие. А сега имаш наглостта да говориш за дребните ми грижи!
— Укроти се и ми се довери, братко — отвърна Биргер благо и наля бира и за двама им, за да си помисли на спокойствие, преди да започне с обясненията.
— Искаше ми се да дойда на сватбата ти, при това с голяма свита — продължи той. — Не съм толкова глупав да не разбирам каква услуга щях да направя на брат си, а какво би могло да бъде по-важно? За съжаление само едно. Преди десет години имаше бунт в Тавастия, подкрепен от Новгород, а аз останах там две години, за да възстановя суверенитета и реда в кралството ни и да превозя до там безимотни свеи като заселници. Срещу сватбата ти стоеше това да сляза от мястото си на кралски военачалник и да загубим новите си земи от другата страна на Балтийско море. Ето защо те оставих в тази конфузна ситуация и далеч не изпитвах радост.
— Ти си воин, добре го разбирам. Не те коря за това и те моля да ми простиш за отчаяните думи — отвърна Елоф мрачно. — Но те моля също така да разбереш отчаянието ми, точно сега животът ми не струва много.
— Тъкмо това ще променим — окуражи го Биргер и му се усмихна с вдигната чаша. — Сега ще освободим Любек от ноктите на крал Ерик Плуг-Пфениг, а сполучим ли в това, едва ли ще останем без печалба, нито ти, нито аз.
— Водиш ли и войска със себе си! — изуми се Елоф.
— Не. Имам десет ковачи от Форшвик, страдащи от морска болест, и малко желязо и злато — това е всичко — отговори Биргер тайнствено.
— Тогава ни очаква голямо разочарование, когато утре дойдеш на среща в градския съвет — въздъхна Елоф. — Надявахме се на пълната подкрепа на крал Ерик, надявахме се, че вие в кралския съвет разбирате колко е важно Любек да не попада в датски ръце. А ти идваш сам!
— Молбата за помощ от Висбю дойде при крал Ерик преди десет дни — отговори Биргер бавно и изпухтя, сякаш трябваше да обяснява съвсем прости неща отначало. — Поискахте да спасим Любек, който е обсаден от два месеца, нали?
— Да, тази смирена надежда изпратихме на краля — съгласи се Елоф.
— Сега е краят на септември — продължи Биргер. — Ще можем да изпратим военна флота в Любек чак на пролет, а тогава би било твърде късно. Веднъж в Тавастия, беше по Коледа, превзехме малка крепост чрез гладна смърт и обсада. Не искахме да я опожарим, защото щяхме да изгубим подслон за през зимата. Освен това положението й беше неудобно — на едно възвишение, така че превземането й с щурм би коствало живота на много воини. И така, уморихме от глад защитниците с двумесечна обсада.
— Това какво общо има с Любек? — прекъсна го Елоф скептично.
— Доста — кимна Биргер бавно и мрачно. — Когато превзехме крепостта, не открихме живо куче или котка, а по многото трупове, които намерихме, липсваше месо на отделни места по телата им. Оцелелите бяха толкова немощни и объркани, че нямаше много смисъл да им дадем свободен пропуск. Може би в Любек вече имат същите неприятности или със сигурност ще стане така. Трябва или да им се притечем на помощ до две седмици, или ще загинат.
— И как ще го направим без войска? — чудеше се Елоф.
— С пари, те са най-важни — отвърна Биргер и направи дразнещо дълга пауза, преди да разясни плана си. — Стените на Любек са твърде силни за датчаните, ето защо е обсадата. Запречили са входа на пристанището с желязна верига по река Траве. Това е положението. Успеем ли да изпратим флота с храна през желязната верига до Любек, обсадителите ще са загубили, защото не биха издържали цяла зима. Сега започваш ли да разбираш?