Златната кралска корона остана за миг неподвижна над леглото на Ингрид Улва, осветявайки цялата стая, така че беше ясно като в летен ден, преди внезапно да угасне и всичко да стане черно.
Ингрид Улва скочи като ужилена в мрака, напълно разбудена. Тогава чу благия глас на светата Дева едновременно в цялата стая, вътре в себе си и отгоре:
— Преди да те повикам при мен, Ингрид Улва, трябва да запомниш едно нещо. Докато държиш главата си изправена, никакво зло няма да сполети Фолкунгите.
Тази нощ Ингрид Улва не успя да спи много. Отчасти това, което светата Дева й бе съобщила и показала, беше лесно за разбиране, отчасти обаче трудноразгадаемо. Ингрид Улва смяташе, че вече знае как кралската корона ще премине във Валдемар след Ерик Ериксон и не можеше да стане друго при висшето покровителство, на което сега се радваха Валдемар и малкият му брат Магнус — това светата Дева бе показала ясно.
Ериковият род вече не съществуваше. Беше погълнат от многото сватби с Фолкунги, точно както бе наредил Биргер преди повече от двайсет години. След крал Ерик в рода му нямаше никакъв претендент за престола, който по един или друг начин да не е Фолкунг, и тогава въпросът бе кой от племенниците му е най-пръв сред тях. Синовете на Биргер, Валдемар и Магнус, не разполагаха само с предимството, че майка им е кралска сестра, баба им, Ингрид Улва, също произхождаше от кралски род.
Че самият Ерик Ериксон Куция щеше да създаде син, Ингрид Улва не вярваше, както и всички останали в кралството. Преди четири години съветниците му бяха намерили подходяща булка, ако човек мислеше само за размножаване, както правеха във Форшвик с жребците и кобилите си. Крал Ерик бе сключил брак с Катарина Сюнесдотер и идеята съвсем не бе лоша.
Чрез баща си, рицаря Сюне от Елярос, Катарина спадаше към най-знатните Фолкунги — дъщеря на един от героите при Гестилрен. Само че след тамошната победа рицарят Сюне, който тогава бе от най-дръзките Фолкунги и много приближен на Арн Магнусон, отпрашил с един ескадрон от Форшвик право в манастира Врета, макар все още да кървял от рана, получена на бойното поле.
Там държали любимата му Хелена, дъщеря на онзи крал Сверкер, на чието убийство той току-що присъствал в битката. Той я освободил, когато тя дотичала при него, въпреки че зли езици настояваха, че това е било отвличане от манастир. И така те потеглили за Елярос и оттогава си живееха там като съпруг и съпруга, а госпожа Хелена беше родила четири дъщери.
Това бе красива приказка за любов, при това подходяща любов, защото никога не е било неразумно от страна на Фолкунг да вземе за жена кралска дъщеря. Но това, за което не се разказваше в приказката, а Ингрид Улва никога не бе попитала от тактичност, когато срещаше Сюне Фолкесон или Хелена Сверкершон на кралска гощавка или коледно празненство в Биелбо, бе дали той някога й бе разказал, че при Гестилрен тъкмо той заедно с Арн Магнусон бе убил баща й, крал Сверкер.
Това нямаше значение. Богоугодната дъщеря на Хелена и Сюне, Катарина, не изглеждаше способна да роди син. Вероятно я бяха държали в манастир твърде дълго, при това във Врета, където майка й Хелена така се бе измъчвала от любовен копнеж, преди един ден просто да я изведат и откарат в кралския замък при Фюрисвален, за да сподели брачното ложе с краля.
За една девойка манастирът можеше да бъде еднакво вреден и полезен. И колкото повече Ингрид Улва премисляше това сега, толкова повече се убеждаваше, че девойката Катарина е от онези, които са пострадали.
Със сигурност майка й никога не би я принудила да постъпи във Врета, където са държали нея самата на младини и е копняла за любовта. Имаше само едно обяснение. Катарина беше девойка, каквито имаше твърде много — бе полудяла от страх от Бога още в най-крехките си години, бе редила молитви безспир и се бе самоизмъчвала с бичуване и власеница, твърдейки, че получава постоянни нощни посещения от Светия жених. Подобни девойки лесно си внушаваха, че са били неверни, ако са спали голи дори с благословения си пред Бога съпруг, понеже принадлежаха единствено на Христос. Тъжна беше подобна лудост сред младите жени, но за съжаление обичайна.
Ако Катарина бе родила син, той щеше да стане следващият крал на страната, защото щеше да принадлежи към Ериковия род по бащина линия, а по майчина — и към Фолкунгите, и към Сверкерите. Не можеше да се намери по-ясен претендент за короната.
Това обаче нямаше да стане. След четири години тя не бе родила поне веднъж. Крал Ерик щеше да умре бездетен. Момчето Валдемар щеше да наследи кралската корона.