Ето защо светата Дева не бе показала на Ингрид Улва нещо, което тя да не е предчувствала. Откровението обаче бе толкова по-трудно за разбиране, що се отнася до думите на Божията майка: докато държиш главата си изправена, никакво зло няма да сполети Фолкунгите.
Едно беше да ходиш с вдигната глава. Това Ингрид Улва го умееше без свян и смееше да твърди, че винаги го е правила, без на някого да му хрумне да й противоречи. Но изправена?
Най-вероятно светата Дева й бе напомнила, че животът й още не е приключил, че трябва да продължи още малко и да не оставя главата си да клюмне на гърдите й за последен път.
Това беше! Кой по-добре от Божията майка можеше да надникне в най-дълбоките кътчета на човешкото сърце и да предугади най-съкровените мисли там вътре? Тя бе прозряла в своята покорна робиня. Тя знаеше всичко.
Със сигурност от известно време насам Ингрид Улва си мислеше, че животът й е приключил, че не е останало много за постигане по земния й път и че спасението на душата й вече се е забавило.
Само тя бе останала от четирите вдовици, които някога бяха управлявали кралството. Косата й беше започнала да побелява, подобно на посивяващата коса на Биргер.
Според вижданията на Ингрид Улва борбата за властта в кралството бе приключила и точно внуците й щяха да бъдат онези, които накрая щяха да я държат изцяло в ръцете си.
Очите й бяха така отслабнали, че й стана трудно да се занимава с хурката си в мигове на самота. Бе започнала да върви прегърбена, а ръцете й бяха несръчни. Това, за което беше живяла, бе извършено. Ето защо не оставаше нищо значимо в земния живот. Така си бе мислила.
Светата Дева обаче съвсем ясно й бе наредила да мисли другояче. Трябваше да държи главата си изправена още известно време.
Когато Биргер се прибра от Сьодершопинг с една от първите речни лодки тази пролет, той слезе на сушата в Улвоса с три тежки сандъка, за всеки от които бяха нужни по четирима мъже, за да го носят. Прекара една-единствена радостна вечер при брат си лагман Бенгт и жена му Сигрид Прекрасната, която все още оправдаваше името си, макар и отзад да бе широка като кобила.
По този начин Бенгт и Сигрид бяха първите близки роднини в кралството, чули невероятната приказка как Биргер тръгнал на война само с няколко ковачи и два сандъка злато, за да надвие Дания и да спаси Любек, а се завърнал като победител не с два, а с три сандъка злато. Сега бързаше за кралския Нес. Изпратиха конници в Биелбо да докарат кола за златото и Фолкунги на коне за охрана.
По пътя той мина през Биелбо, но остана само ден, за да види синовете си, да преспи при съпругата си Ингеборг и да се срещне с майка си Ингрид Улва, която за негово учудване се бе преместила от къщата, наричана Градината, горе в уединените стаи на кулата в старата каменна църква на Биелбо. Да, бяха измазали в бяло и старателно бяха изчистили стаите там горе, използвани по времето на Биргер Бруса, за да се събира там родовият тинг. И все пак това беше чудновато жилище, помисли си Биргер.
Не прие много на сериозно обяснението на майка си, че й се налагало да поживее още няколко години и било добре да бъде възможно най-близо до свещената сила на църквата. Думите й, че трябвало да държи главата си изправена заради Фолкунгите, понеже това послание я достигнало при откровение на самата света Дева, той прие със смях и я утеши, че в най-лошия случай ще нареди да я погребат права.
Тогава тя се разгневи и го сгълча, както вече само тя можеше от всички хора на земята. Той веднага я прегърна, извини се и й обеща голяма гощавка, веднага щом се върне от кралския Нес, където имаше да докладва много за освобождението на Любек.
Ингрид Улва не искаше да слуша за тази победа, колкото и неуморно той да се опитваше да й разкаже. Повтаряше как през цялото време е знаела, че той ще спечели, понеже винаги го правеше, а този път беше взел свещения меч на Арн Магнусон — за особен късмет. Той млъкна и известно време я държа в прегръдките си, без да продума. Вече я усещаше лека като перце. Макар да беше жена от стомана.
И ако Ингрид Улва нямаше търпението да слуша как са успели да извоюват невероятната победа при Любек без дори един конник или стрелец, то хората на краля в голямата зала за съвети на източната кула в Нес се отнесоха с повече благоговение, докато Биргер разказваше.
Изглеждаше цяло чудо, че можеха да внесат два сандъка злато — точно толкова, колкото съветът и кралят му бяха предоставили за този отчаян и едва ли не невъзможен опит да спаси обсадения град. Осем мъже с мъка довлякоха сандъците и ги вдигнаха върху голямата дъбова маса в средата на залата. Биргер отиде до тях и отвори двата капака, поклони се на крал Ерик и каза, че е върнал целия дял на негово величество обратно. Освен това носеше със себе си търговски договори — беше посветил цялата зима в Любек на преговори за тях. Всички най-важни пристанища в кралството бяха свободни от мито от и към Любек за десет години напред. За онзи, който умееше да смята, добави той, подобни споразумения обещаваха значително повече богатство от това, което сега беше на масата.